— Реагират единствено когато са обзети от страх — съгласи се тя. — И от похотливост.
— Това ми припомни да ти задам един въпрос — отбеляза Езах. — Имаше ли време да помислиш върху молбата, която отправих към тебе онзи ден?
— Изпратих хора да търсят навсякъде — увери го владетелката. — Но знаеш, че твоята порода е много рядка и ще е нужно доста време, докато намерят партньорка за теб.
— Ще почакам, щом се налага, Салмисра — отвърна Езах. — Ние сме много търпеливи… — Той замълча за миг. — Не желая думите ми да прозвучат обидно за теб, ала ако не беше прогонила Сади, сега нямаше да е нужно да полагаш толкова усилия. С неговата малка змия бяхме в много добри отношения.
— Имах удобен случай да забележа това. Досега би могъл да бъдеш баща.
Езах подаде главата си изпод трона и я погледна. Както всички останали влечуги от тази порода, и той имаше яркочервена ивица по цялата дължина на гърба си.
— Какво означава думата „баща“? — попита той с безстрастен, лишен от всякакво любопитство глас.
— Трудно е да ти обясня — отвърна кралицата. — Не зная защо хората много държат да бъдат бащи.
— Нима някое достойно същество наистина се интересува от извратените особености на хората?
— Мен никак не ме е грижа за тях — вече не.
— Винаги си имала сърце на змия, Салмисра.
— О, много ти благодаря, Езах — отвърна тя с доволно съскане. Замълча за миг, спиралите на тялото и неспокойно се размърдаха и се отриха една о друга, издавайки сух звук. — Трябва да избера нов главен евнух — замислено каза кралицата. — А това е твърде досадна работа.
— Защо ще си правиш този труд? Избери някой от тях съвсем произволно. Всичките човешки същества са еднакви.
— Повечето от тях, да. Все пак се опитах да разбера къде се намира Сади. Искам да го убедя да се върне в Стис Тор.
— Той наистина е по-различен — съгласи се Езах. — Почти съм склонен да повярвам, че между него и влечугите има някакво родство.
— Сади притежава редица качества, присъщи на змиите, нали? Краде, освен това е мошеник, но управляваше двореца много по-добре от всички, заемали досега въпросната длъжност. Ако не сменях кожата си точно когато той изпадна в немилост, може би щях да му простя.
— Смяната на кожата е винаги мъчителна — съгласи се Езах. — Ако нямаш нищо против, бих могъл да ти дам съвет, Салмисра — заповядай на хората да се държат по-далече от тебе, когато си в това състояние.
— Имам нужда неколцина от тях да ми бъдат подръка по всяко време. Ако не стават за друго, поне мога да ухапя някой.
— По-добре си хапвай мишки — посъветва я Езах. — Вкусът им е по-добър, а освен това можеш да ги поглъщаш цели.
— Ако успея да убедя Сади да се върне, ще разреша и твоите, и моите проблеми — изсъска сухо тя. — Някой ще управлява двореца, без да ми създава главоболия с глупави постъпки, а ти ще си върнеш малката игрива партньорка.
— Интересно хрумване, Салмисра — Езах се огледа. — Да не би онова човешко нищожество, което изпрати да ми донесе мишка, да я чака да порасне?
В късните часове на една снежна нощ Ярблек и Вела се промъкнаха в Яр Надрак тъкмо преди стражите да затворят градските порти. Вела беше оставила бледолилавите си копринени рокли в Боктор и сега носеше традиционните за нея кожени дрехи. И понеже беше зима, бе облякла върху тях самурено палто, което в Тол Хонет би струвало цяло състояние.
— Защо този град мирише винаги толкова лошо? — попита красивата жена своя собственик, докато двамата яздеха по засипаните с дълбок сняг и почти непроходими улици към реката.
— Може би защото Дроста подписа договор канализацията да бъде изградена от един негов братовчед. — Ярблек вдигна рамене и вдигна яката на окъсаното си палто. — Жителите на Яр Надрак плащаха високи данъци за канализационните шахти, но се оказа, че братовчедът на Дроста е много по-добър в присвояването на пари, отколкото като строител. Мисля, че това е фамилна черта. Дроста злоупотребява със собствената си съкровищница.
— Нима това не е пълен абсурд?
— Нашето кралство се управлява от абсурден крал, Вела.
— Мислех, че дворецът се намира ей там. — Тя посочи към центъра на града.
— По това време на нощта Дроста не е там — заяви Ярблек. — Щом слънцето залезе, той се чувства самотен и обикновено си търси компания.
— Значи може да е навсякъде из града, така ли?
— Съмнявам се. Само на няколко места в Яр Надрак го приемат с отворени обятия. Нашият крал не е любимец на поданиците си, знаеш го. — Ярблек посочи една мръсна тясна улица. — Да тръгнем натам. Ще спрем в представителството на нашия агент в града и оттам ще вземем подходящо облекло за теб.