Войникът се засмя.
— Влизай, Ярблек — заповяда кралят с пронизителен глас.
— Веднага, ваше величество. Хайде, Вела! — Ярблек дръпна веригата и и я въведе в стаята при владетеля на надраките.
Дроста лек Тун, крал на Гар ог Надрак, лежеше полугол на едно легло със смачкани чаршафи. Беше най-грозният мъж, който Вела бе виждала. Дори гърбавото джудже Белдин изглеждаше истински красавец в сравнение с него. Беше мършав и с опулени очи. Лицето му бе издълбано от ямички след някаква тежка шарка, а брадата му беше рядка и проскубана.
— Ти си истински идиот! — озъби се кралят на Ярблек. — Яр Надрак гъмжи от малореански агенти. Те знаят, че си партньор на принц Келдар, и им е добре известно, че на практика живееш в двореца на кралица Порен.
— Никой не видя, че идвам, Дроста — отвърна му Ярблек. — Пък дори и да са забелязали, аз имам напълно основателна причина да те посетя. — Търговецът отново разклати веригата на Вела.
— Наистина ли искаш да ми я продадеш? — попита кралят и започна да оглежда младата жена.
— Едва ли. Но на всички, които проявяват любопитство, можем да кажем, че не сме се споразумели за цената.
— Тогава защо си тук?
— Порен е любопитна да научи с какво се занимаваш в момента. Джевълин има няколко агенти в твоя дворец, но ти си достатъчно хитър и си успял да скриеш от тях какви всъщност ги вършиш. Помислих си, че ще спестя време, ако дойда направо при самия извор — тоест при тебе.
— Какво те кара да мислиш, че съм наумил нещо тайно?
— Винаги го правиш.
Дроста се разсмя пискливо.
— Имаш право. Но защо, в името на боговете, да разкривам тайните си пред теб?
— Защото ако не го направиш, ще се установя в твоя дворец и малореанците ще си помислят, че си тръгнал срещу тях.
— Това е чисто изнудване, Ярблек!
— Да, някои хора сигурно ще го нарекат така.
— Добре, Ярблек — въздъхна Дроста. — Но това, което кажа, трябва да стигне единствено до ушите на Порен. Не искам ти и Силк да се възползвате от него. Опитвам се да оправя отношенията си със Закат. Той беше много ядосан, когато му измених и се прехвърлих на страната на неговите врагове в Тул Марду. Императорът на Малореа ще завладее цял Ктхол Мургос, това е единствено въпрос на време. След като го направи, хич не ми се ще да се спусне на север срещу мен. Водех преговори с Брадор, началника на Бюрото на външните работи на империята, и вече почти постигнахме съгласие. Ще си запазя кожата, ако позволя на агентите на Брадор да минат през Гар ог Надрак, за да проникнат след това на запад. Закат е достатъчно прагматичен — ще се откаже от удоволствието да ме одере жив, ако съм му полезен.
Ярблек го изгледа скептично.
— Добре, Дроста. Има ли друго нещо? Онова, което предлагаш, едва ли ще възпре Закат да ти смъкне кожата, като че ли бели ябълка.
— Понякога си прекалено умен и това е вредно за самия теб, Ярблек.
— Хайде, изплюй камъчето, Дроста. Не искам да оставам тук цял месец — ако го направя, всички ще видят, че съм отседнал в Яр Надрак.
Дроста се предаде.
— Намалих вносното мито върху малореанските килими. Закат има нужда от приток на данъци, за да продължи войната в Ктхол Мургос. Щом аз намаля митата, малореанските търговци ще могат да продават стоките си по-евтино от теб и Силк по западните пазари. Целта на моя план е да стана толкова необходим на Негово императорско величество, че в крайна сметка да ме остави на мира.
— А аз пък се чудех защо печалбите ни от търговията с килими спадат така главоломно — замислено каза Ярблек. — Това ли е всичко?
— Това е, кълна се, Ярблек.
— Клетвите ти обикновено не струват пукната пара, кралю мой.
Дроста оглеждаше Вела с откровено възхищение, после попита:
— Сигурен ли си, че не искаш да ми продадеш това момиче?
— Истината е, че не можете да си позволите да ме купите, ваше величество — каза Вела. — Обаче рано или късно желанието да ме имате ще надвие разума ви. Тогава ще трябва да взема съответните мерки, за да ви възпра.
— Нима ще използваш камите си срещу собствения си крал?
— Опитайте и ще видите.
— Има още нещо, Дроста — добави Ярблек. — Отсега нататък аз и Силк ще плащаме същите вносни мита, с които облагаш малореанските търговци.
Очите на Дроста се опулиха още повече.
— И дума да не става! — изкрещя той. — Ами ако Брадор научи?
— Просто ще се постараем това да не стане, нали? Такава е цената, за да ме накараш да си затварям устата. Ако не намалиш митата за нас, ще разглася навсякъде, че си го направил за малореанците. Тогава въобще няма да бъдеш необходим на Закат, нали?
— Те ме ограбваш като пладнешки разбойник, Ярблек!