— Бизнесът си е бизнес — любезно каза търговецът.
Крал Анхег беше пристигнал в Тол Хонет, за да разговаря с император Варана, и когато го въведоха в покоите на владетеля, започна направо:
— Изправени сме пред голям проблем, Варана.
— Така ли?
— Познаваш моя братовчед граф Трелхайм, нали?
— Барак ли? Разбира се, че го познавам.
— Никой не го е виждал от дълго време. Изчезна някъде с огромния си кораб, освен това е взел със себе си някои свои приятели.
— Всеки на света има право да пътува из океана. Кои са тези приятели?
— Хетар, синът на Чо-Хаг, мимбратският рицан Мандорален и астурианецът Лелдорин. Взел е и фанатика от Улголандия Релг и собствения си син Унрак.
Варана се намръщи.
— Това е опасна група.
— Напълно съм съгласен с тебе. Щом тези хора се съберат заедно, очаквай неприятности както при природно бедствие. Според мен сега групата им търси мястото, където ще се разрази катаклизмът.
— Имаш ли някаква представа какво правят?
— Известна ми е посоката, в която са поели. Останалото са само голи предположения.
Някой учтиво почука и отвори вратата. Беше един от стражите.
— Пристигна един човек от кралство Черек, ваше величество — докладва той. — Моряк е и казва, че иска да говори с крал Анхег.
— Да влезе — нареди императорът.
Мъжът, който се появи в стаята, беше Грелдик и очевидно бе леко пийнал.
— Мисля, че разреших твоя проблем, Анхег. Щом те оставих на кея, обиколих да събера някаква полезна информация.
— Напълно ясно е, че си я събирал по кръчмите.
— Ами моряците не ходят из салоните за чай. Както и да е, натъкнах се на един капитан на толнедрански търговски кораб. Той натоварил на борда малореански стоки и поел на юг през Морето на Изтока към най-южната част на Ктхол Мургос.
— Това е много интересно, но не виждам каква връзка има с нещата, които ме интересуват.
— Та тоя капитан видял един кораб и когато му описах „Морска птица“, потвърди, че е видял тъкмо нея.
— Това все пак може да послужи като начало на търсенето ни. Накъде е тръгнал Барак?
— Че къде другаде? Естествено в Малореа.
След едноседмично плаване „Морска птица“ хвърли котва в пристанището на Дал Зебра на югозападния бряг на малореанския континент. Барак поразпита тук-там и поведе приятелите си към представителството на Силк.
Агентът на дребничкия драснианец беше много слаб мъж, не толкова поради недохранване, колкото от крайна преумора.
— Опитваме се да намерим следите на принц Келдар — обърна се към него Барак с буботещия си глас. — Работата ни не търпи отлагане и ще ви бъда благодарен, ако ни дадете някаква информация къде се намира нашият приятел.
Агентът се намръщи.
— За последен път получих вести от него, когато беше в Мелцена в другия край на континента, но това беше преди месец. А принц Келдар не се застоява дълго на едно място.
— Такъв си е Силк — измърмори Хетар.
— Имате ли някакво предположение накъде може да е тръгнал след Мелцена? — попита Барак.
— Това представителство е сравнително ново — отговори агентът. — Аз самият съм в края на маршрута на всички наши куриери. — Мъжът направи кисела гримаса. — Агентът в Дал Финда малко се ядоса, когато Силк и Ярблек отвориха представителство тук. Той мислеше, че аз ще бъда негов конкурент, затова понякога забравя да ми предава всички новини. Представителството му е отворено и работи добре, така че всички куриери винаги спират там. Ако някой в тази част на Даласия знае къде да търсите дирите на Келдар, това е тъкмо той.
— Добре. А къде се намира Дал Финда?
— На четиридесет левги нагоре по реката.
— Благодаря за помощта, приятелю. Имаш ли случайно карта на тази част на Малореа?
— Да, мисля, че мога да ви дам една.
— Ще ти бъдем много благодарни. Тази част от света не ни е позната.
— Значи ще поемем нагоре по реката? — каза Хетар, когато агентът на Силк излезе от стаята.
— Щом това е единственото място, където можем да научим нещо за Гарион, ще трябва да го направим — отвърна Барак.
Течението на река Финда не беше силно и гребците успяваха да се придвижват с добра скорост срещу него. В късния следобед на следващия ден Барак и спътниците му стигнаха до пристанището и веднага отидоха до представителството на Силк.
Неговият агент тук беше пълната противоположност на онзи в Дал Зебра: беше по-скоро много едър и набит, отколкото дебел, имаше огромни месести ръце и червендалесто лице, а освен това нямаше особено желание да им помогне.
— Откъде да зная дали наистина сте приятели на принц Келдар? — попита подозрително той. — Няма да разкрия местоположението му на хора, които са ми напълно непознати.