Сякаш в отговор на въпроса му една облечена в черна пелерина фигура, чието лице бе скрито под качулка и която стоеше на върха на малка могила, направи презрително движение с ръка. От дланта й се откъсна тежко, нажежено до бяло огнено кълбо, полетя съскайки над полето и удари в гърдите един от уплашените гролими. След миг се разнесе познатият грохот. Гролимът изкрещя, притисна ръце към гърдите си и се просна на земята.
— Е, поне разбрахме какъв е този шум — отбеляза Релг.
— Барак — прошепна тихо Хетар, — това е жена.
— Сигурен ли си?
— Да, Барак. Мога да правя разлика между това как изглежда мъжът и жената.
— И аз мога, но не и когато са покрити с наметала.
— Гледай внимателно лактите й, когато повдигне ръце. Лактите на жените изглеждат различно от нашите. Според Адара това е така, защото жените се грижели за децата си.
— Страх ли те беше да дойдеш сам, Агачак? — попита презрително жената, застанала на върха на могилата, хвърли още едно огнено кълбо и след миг още един гролим се строполи на земята.
— Не се боя от нищо, Зандрамас — долетя глух глас от горичката в края на полето.
— Сега знаем кои са — рече Хетар. — Но защо се бият?
— Значи Зандрамас е жена? — попита удивено Лелдорин.
Хетар кимна и каза:
— Кралица Порен разбра това доста отдавна. Съобщи го на всички алорнски крале. Лично аз го научих от Чо-Хаг.
Зандрамас изби с небрежна лекота останалите трима гролими и извика:
— Е, Агачак? Ще излезеш ли от скривалището си, или да дойда да те измъкна от него?
Висока, подобна на мъртвец фигура се появи сред дърветата.
— Твоят огън не може да ме нарани, Зандрамас — каза йерархът и тръгна към жената с качулката.
— Не огън имах предвид, Агачак — сякаш измърка от удоволствие тя. — Виж каква ще бъде съдбата ти! — Изведнъж очертанията й се замъглиха и започнаха да блестят, а миг след това на мястото, където бе стояла тя, се появи огромен ужасен звяр с дълъг змийски врат и гигантски криле на прилеп.
— О, Белар! — изруга Барак. — Та тя се превърна в дракон!
Чудовището разпери крилата си и ги размаха. Подобният на мъртвец гролим се отдръпна, а после вдигна двете си ръце към небето. Разнесе се страховит гръм и изведнъж драконът бе обграден от всички страни в пелена от зелен огън. Гръмотевичният глас, който излизаше от устата на дракона, все още беше същият като този на Зандрамас.
— Трябвало е да обърнеш по-голямо внимание на заниманията си с магия, Агачак. Ако го беше сторил, щеше да знаеш, че Торак направи драконите неуязвими за всякакви вълшебства. — Чудовището се издигна във въздуха над ужасения гролим. — Между другото, Агачак — продължи Зандрамас, — ще ти съобщя една новина, която ще те направи щастлив — Урвон е мъртъв. Предай му моите поздрави, когато го видиш. — След това страшната твар се спусна рязко надолу и заби ноктите си в гърдите на Агачак. Той изкрещя пронизително, след миг огромен облак от сажди и огнени пламъци изригна от грозната паст на дракона и погълна лицето му. После чудовището откъсна главата му с отвратителните си зъби.
Лелдорин усети, че му се повдига, и се закашля.
— О, велики Чамдар! — прошепна отвратен той. — Та тя го изяжда!
Разнасяха се ужасяващи звуци на строшени кости — драконът продължаваше грозното си пиршество. Най-сетне, като нададе пронизителен триумфален вой, чудовището разпери огромните си криле и отлетя на изток.
— Вече безопасно ли е да се покажем? — обади се треперещ глас някъде наблизо.
— Най-добре е да го сториш веднага — зловещо каза Барак.
Мъжът беше тул. Още съвсем млад, с коса, подобна но цвят на изсъхнала тиня, и увиснали устни.
— Какво прави един тул тук, в Малореа? — обърна се Лелдорин към непознатия.
— Агачак ме доведе — отговори младежът. Тресеше се от страх.
— Как се казваш? — попита го Релг.
— Аз съм Нател, кралят на Мишрак ак Тул. Агачак обеща, че ще ме направи върховен владетел на всички ангараки, ако му помогна да свърши някаква работа тук. Моля ви, не ме изоставяйте сам. — Бузите му бяха облени в сълзи.
Барак изгледа спътниците си. По лицата на всички се четеше състрадание.
— Добре — рече неохотно гигантът. — Ще дойдеш с нас.
10.
Гарион гледаше Се’Недра, която пееше тихичко на завитата с одеяло парцалена кукла.
— Какво й е, лельо Поул?
— Тъкмо това искам да разбера — отговори Поулгара. — Сади, дай ми стъкленицата с извлек от шестлистна дилянка.
— Дали това е разумно, лейди Поулгара? — попита евнухът. — Състоянието, в което е изпаднала… — Той многозначително разпери тънките си пръсти.