Пророчицата от Кел

— Ако наистина има някаква опасност, лельо Поул… — започна Гарион.

— Шестлистната дилянка е сравнително безопасна — прекъсна го вълшебницата. — Наистина малко натоварва сърцето, но сърцето на Се’Недра е здраво. Чувам го как бие през цял континент. Веднага трябва да узнаем какво й се е случило, а шестлистната дилянка е най-бързият начин за това.

Сади подаде на Поулгара една от своите скъпоценни стъкленици. Вълшебницата внимателно капна три капки от жълтата течност в една чаша и след това я допълни с вода.

— Се’Недра, скъпа — заговори тя на малката кралица. — Сигурно си жадна. Заповядай, пийни си. — И подаде чашата на червенокосата млада жена.

— Много благодаря, лейди Поулгара. — Се’Недра жадно започна да пие. — Всъщност тъкмо се канех да помоля някой да ми даде вода.

— Справи се много добре, Поул — прошепна Белдин.

— Това е нещо съвсем елементарно, чичо.

— Имаш ли някаква представа за какво си говорят? — обърна се Закат към Гарион.

— Леля Поул внуши в съзнанието на Се’Недра представата за жажда.

— Значи вие, вълшебниците, можете да правите и това?

— Както леля Поул вече каза, то е нещо съвсем елементарно.

— Ти самият можеш ли да го правиш?

— Не зная. Никога не съм опитвал — отвърна Гарион. Вниманието му бе изцяло съсредоточено върху блажено усмихващата се Се’Недра.

Поулгара чакаше спокойно.

— Мисля, че можете да започвате, лейди Поулгара — каза Сади след няколко минути.

— Сади — отвърна му разсеяно вълшебницата. — Познаваме се достатъчно добре и според мен вече можем да прогоним официалностите от отношенията помежду си. Няма да ми стане нищо, ако се обръщаш към мен по име, така че не е нужно и ти да се измъчваш, като непрекъснато ме наричаш „милейди“.

— Много ти благодаря, Поулгара.

— Се’Недра, чуваш ли ме?

— Да, лельо Поул — отвърна мъничката кралица. Погледът й беше замъглен.

— Защо я нарича „лельо“? — прошепна Силк на Белдин.

— Тя живее с Гарион вече доста време — отвърна гърбавият магьосник. — Човек просто свиква с обръщенията, които чува постоянно.

— Чудя се какво би направила Поулгара, ако аз се обърна към нея с „лельо Поул“?

— Не ти препоръчам да правиш подобен експеримент — посъветва го Белдин. — Все пак ти си човекът, който трябва да реши. Само ти казвам, че ще изглеждаш много интересен като репичка — ако не реши да те превърне в нещо друго, разбира се.

— Се’Недра — подхвана Поулгара, — защо не ми разкажеш как точно си върна бебето?

— Арел го намери и ми го даде. — Се’Недра се усмихна. — Затова сега я обичам още повече.

— Всички обичаме Арел.

— Не е ли прекрасен? — възкликна Се’Недра и вдигна края на одеялото.

— Много е красив, скъпа. Вие с Арел успяхте ли да поприказвате?

— О, да, лельо Поул. Тя има някаква много важна работа и затова не можа да дойде при нас, каза, че вероятно ще ни настигне в Перивор — а може би по-късно в Корим.

— Значи знаеше къде отиваме?

— О, не, лельо Поул — изсмя се Се’Недра. — Аз й казах. Толкова много иска да бъде с нас, но онази важна нейна работа я възпира. Попита ме накъде сме тръгнали и аз казах за Перивор и Корим. Но като чу за Корим, изглежда, малко се изненада.

Леля Поул присви очи.

— Разбирам — рече тя. — Дурник, защо не опънеш една палатка? Се’Недра и бебето й имат нужда от почивка.

— Веднага, Поул — съгласи се бързо съпругът й.

— Щом бездруго спомена за това — отвърна щастливо Се’Недра, — наистина се чувствам малко уморена, освен това съм сигурна, че Геран трябва да поспи. Нали знаете — бебетата спят много. Ще го накърмя и после ще го сложа да спи. Той винаги спи дълго след кърмене.

— Дръж се — тихо прошепна Закат на Гарион, като забеляза, че очите на риванския крал са пълни със сълзи, и сложи ръка върху рамото на приятеля си.

— Но какво ще стане, когато тя се събуди?

— Поулгара ще се оправи с това.

Дурник направи палатката и вълшебницата въведе упоената кралица вътре. След миг Гарион почувства надигащата се вълна на чужда воля и долови множество шепнещи гласове. После леля му излезе от палатката, стискайки в ръце вързопа на Се’Недра.

— Отърви се от това — каза тя на Гарион и го пъхна в ръцете му.

— Тя ще се оправи ли? — попита той.

— Сега спи. Ще се събуди след около час и няма да си спомня нищо от онова, което й се е случило. Никой от нас не бива да споменава за него и така всичко ще приключи.

Гарион занесе вързопа в гората и го скри под един храст, а когато се върна, отиде при Кайрадис и я попита:

— Била е Зандрамас, нали?

— Да.

— И ти си знаела, че това ще се случи, нали?