— Той откъде знае, че ще минем оттук? — попита удивено Велвет.
— На Зандрамас й е известно, че отиваме в Перивор — отговори Поулгара. — Оттук е най-късият път дотам.
— Всъщност десетина даршиванци не представляват никаква заплаха — уверено каза Закат.
— Тогава каква е целта на засадата им?
— Искат да ни забавят — отвърна Белгарат. — Зандрамас иска да ни задържи, за да стигне до Перивор преди нас. Тя може да поддържа връзка с Нарадас на големи разстояния. По всяка вероятност трябва да очакваме капаните му през няколко мили чак до Ленга.
Закат почеса късата си брада, навъси се и се замисли. След това отвори дисагите на седлото си, извади една географска карта и започна да я проучва внимателно.
— До Ленга ни остават още петнадесет мили — каза той на Белдин. — За колко време можеш да прелетиш това разстояние?
— За два часа. Защо?
— В Ленга има императорски гарнизон. Ще ти дам да занесеш съобщение до гарнизонния командир. Ще бъде запечатано с моя печат. Той ще излезе с войската си и ще разбие капаните на Белоокия в гръб. Щом се присъединим към моите отряди, Нарадас няма повече да ни създава проблеми… — Изведнъж Закат си спомни нещо. — Свята пророчице — обърна се той към Кайрадис. — В Даршива ти ми каза да не водя със себе си армия, когато пристигна в Кел. Още ли е в сила тази забрана?
— Не е, Кал Закат.
— Добре. В такъв случай веднага ще напиша съобщението до командира.
— Ами патрулът? — попита Силк. — Или просто ще останем тук и ще чакаме, докато пристигнат войските на Закат?
— Не — каза Гарион. — Готови ли сте за малко физически упражнения?
Лицето на Силк блесна със зла усмивка.
— Има още един проблем — намеси се Велвет. — След като Белдин отлети за Ленга, няма кой да излезе на разузнаване. Как ще разберем дали ни очакват други засади?
„Кажи на жената с жълтата коса да не се тревожи за това — обърна се вълчицата към Гарион. — Аз мога да се промъквам незабележимо по всички места, но дори и да ме зърнат, хората няма да ми обърнат никакво внимание.“
— Всичко е наред, Лизел — рече Гарион. — Вълчицата ще бъде нашият разузнавач.
— Тя е много полезна личност в нашата група — усмихна се Велвет.
— „Личност“ ли каза? — намеси се Силк.
— А нима не е умна като човек?
Дребничкият драснианец се намръщи.
— Знаеш ли, може би имаш право. Това животно определено има някакво излъчване, нали?
Вълчицата завъртя опашка пред него и след това се отдалечи с дълги, плавни скокове.
— И така, господа — рече Гарион и хвана дръжката на меча на Желязната хватка, — хайде да посетим онези даршиванци, дето се крият така старателно от нас.
— Нарадас няма ли да ни създаде някакви проблеми? — попита Закат и предаде на Белдин съобщението, което беше написал.
— Искрено се надявам, че ще се опита — отвърна Гарион.
Ала се оказа, че Нарадас не е сред даршиванците, които бяха устроили засадата в горичката. Схватката беше съвсем кратка, защото се оказа, че повечето от войниците умеят да бягат много по-добре, отколкото да се бият.
— Аматьори — измърмори Закат с презрение и избърса острието на меча си в пелерината на един от убитите.
— Ставаш наистина добър с това оръжие — направи му комплимент Гарион.
— Изглежда, започвам да си спомням онова, на което ме учеха като млад — отвърна скромно Закат.
— Той върти меча почти така умело, както Хетар сабята, нали? — отбеляза Силк, докато измъкваше камата си от гърдите на един даршиванец.
— Да, наистина е така — съгласи се Гарион. — А пък Хетар е обучен от Чо-Хаг, най-добрия фехтовчик в Алгария.
— Таур Ургас би потвърдил това, ако можеше да говори от гроба — добави Силк.
— Бих дал много да можех да видя тази битка — каза замечтано Закат.
— Аз също — каза Гарион. — Но тогава бях зает с друга работа.
— Промъкваше се към Торак ли? — предположи Закат.
— Изразът „промъквах се“ не е точен. Той знаеше, че отивам при него.
— Ще отида да доведа дамите и Белгарат — рече Дурник.
— Току-що разговарях с Белдин — каза старият вълшебник, когато се приближи към тях. — Нарадас е излетял от горичката преди да пристигнете. Белдин е обмислял възможността да го убие, но в ноктите си държал онзи пергамент със съобщението.
— И каква форма е приел? — попита Силк. — Имам предвид в какво се е превърнал този Нарадас?
— В гарван — отвърна Белгарат с отвращение. — Не зная защо гролимите са особено привързани към тези черни птици.
Изведнъж Силк се разсмя.
— Помниш ли когато мургът Ашарак се превърна в гарван в равнината на Арендия и Поулгара извика един орел да се справи с него? Цял час от небето валяха черни пера.