„Как се чувстваш, малка сестричке?“ — попита я учтиво Гарион на езика на вълците.
„Добре съм“ — отвърна му тя.
„Откри ли някакви следи от своята глутница?“
„Наоколо има много вълци, ала те не са мои родственици. Ще остана с вас още известно време. Къде е вълчето ми?“
Кралят на Рива погледна през рамо към малкия кабриолет с две колела, който подскачаше по неравния път след тях.
„То е с моята другарка в онова нещо с кръглите, въртящи се крака.“
Вълчицата въздъхна.
„Ако продължи да седи при нея още малко, няма да е в състояние да излиза на лов — изрече неодобрително тя. — И ако твоята другарка продължава да го храни толкова много, стомахът му ще се разшири и то няма да може да оцелее през годините, когато няма достатъчно дивеч.“
„Ще поговоря с нея за това.“
„А тя ще те послуша ли?“
„Вероятно не, но въпреки това ще разговарям с нея. Тя е привързана към малкото и й е приятно то да стои при нея.“
„Скоро трябва да го науча как да ловува.“
„Зная. Ще обясня това на моята другарка.“
„Благодаря ти. — Вълчицата замълча за миг и го погледна предпазливо. — Продължавайте напред нащрек. Тук живее някакво особено същество. Вече няколко пъти улавям миризмата му, макар че още не съм го виждала. Но съм сигурна, че е много едро.“
„На какво можеш да го оприличиш?“
„По-голямо е от твърдолапестия, който си яхнал“ — Тя погледна многозначително към Кретиен. Продължителното познанство с вълчицата бе направило големия сив жребец по-малко нервен, ала Гарион все пак подозираше, че конят му би се чувствал много по-щастлив, ако тя не се приближава толкова много до него.
„Ще съобщя на водача на глутницата за това, което ми каза“ — обеща кралят на Рива. Бе забелязал, че вълчицата необяснимо защо избягва Белгарат, и предполагаше, че поведението й отразява някои неизвестни нему страни от етикецията на вълците.
„В такъв случай аз ще продължа да търся своята глутница — рече тя и се изправи. — Може случайно да се натъкна на онзи звяр и тогава всички ще узнаем какъв е той. Ала миризмата му ми подсказва, че е опасен. Храни се с всичко, каквото му попадне — поглъща дори такива неща, които ние, вълците, избягваме.“ — След това тя се обърна, затича с големи скокове и скоро потъна безшумно в гъстата гора.
— Това е неестествено — отбеляза Закат. — Хора да разговарят с животни!
— Това е черта, типична за моето семейство. — Гарион се усмихна. — Отначало и аз не вярвах, струваше ми се, че е невъзможно. Птиците винаги идваха и разговаряха с леля Поул — обикновено за яйцата си. Оттогава зная, че пернатите просто обожават да приказват за своите яйца. И че понякога са доста глупави. Вълците се държат много по-достойно. — Той замълча за миг. — Не е необходимо да споменаваш пред леля Поул, че съм казал това.
— Пак ли проявяваш хитрост, Гарион? — засмя се Закат.
— Просто благоразумие — поправи го Гарвон. — Ще трябва да отида да поговоря с Белгарат. Ти бъди внимателен, отваряй си очите на четири. Вълчицата каза, че наоколо имало някакво особено животно — било по-едро от кон и много опасно. Намеква, че било човекоядно.
— Как изглежда?
— Не го е виждала. Ала е усещала миризмата му и е попадала на следите му.
— Ще бъда нащрек.
— Добре — рече Гарион и пое назад към Белгарат и леля Поул, които оживено обсъждаха нещо.
— Дурник има нужда от кула някъде в Долината на Алдур — казваше Белгарат.
— Не виждам причината за това, татко — отговори му Поулгара.
— Защото всичките ученици на Алдур имат кули, Поул — традицията е такава. Той трябва да се учи. Как би могъл да го направи, ако му се пречкаш в краката непрекъснато?
Тя го измери с продължителен, хладен поглед.
— Е, може би трябваше да се изразя по друг начин.
— Не бързай да изречеш първите думи, които ти хрумнат, татко. Готова съм да почакам.
— Дядо — рече Гарион. — Току-що разговарях с вълчицата и тя ми съобщи, че в гората има някакво много едро животно.
— Може би мечка?
— Не мисля. Вече няколко пъти е улавяла миризмата му и би ми казала, ако е мечка.
— Имаш право.
— Не се изрази със съвсем същите думи, но намекна, че звярът не подбира особено какво тъпче в търбуха си. — Той замълча. — Може би си въобразявам, но не смятате ли, че тази вълчица е твърде особена?
— Какво по-точно имаш предвид?
— Използва много повече думи, отколкото е необходимо, и може би точно това ме кара да подозирам, че иска да ми каже нещо, но не се осмелява.
— Просто е твърде интелигентна. Това не е типична черта за съществата от женски пол, ала все пак някои от тях я притежават.