— А Пророка?
— Кой е той?
— Не знам. Чух за него по видеото.
— Героят извън закона на тази година — изсумтя Ломакс. — Повярвай ми, момче, някой ловец на глави ще го застреля точно като онези, които убиха Сантяго и останалите.
— И въпреки всичко искам да ги видя — Нийл направи кратка пауза. — Ти си единственият известен човек, когото някога съм срещал.
Ломакс се усмихна тъжно.
— Ще ти кажа нещо: славата не е това, което разправят, особено по Вътрешната граница.
— Говориш така, защото през цялото време се срещаш с известни хора — възрази младежът. — Но нито един необикновен човек не е стъпвал върху Сивия облак.
— Няма нищо необичайно в насочването на пистолет и убиването на хора — отвърна Ломакс.
— Напротив — не се съгласи Нийл. — Колко души могат да го правят?
— Прекалено много.
— И въпреки това искам да отида там и лично да ги видя.
— Може и да се разочароващ.
— Едва ли.
— Какво си мислиш — че там има няколко хиляди свята, населени само с убийци и фолклорни герои? Момче, Вътрешната граница е пренаселена с миньори, фермери, търговци, лекари и всички останали, необходими за живота на една планета.
— Знам това — раздразнено го прекъсна Нийл. — Но не се интересувам от тях.
— Нещо ми подсказва, че ще намериш всички известни герои, които търсиш… Момчета като теб обикновено успяват.
— Може би дори ще стана един от тях. — Нийл не можеше да прикрие нетърпението си.
— Ако живееш достатъчно… А сега нека се погрижим за работата.
— Каква ни е работата, преди да стигнем Олимп?
— Ами да започнем с това, че вероятно са издали заповед за арестуването ми с обвинение в отвличане. Искам да се обадиш до Олимп и да им кажеш, че си дошъл с мен доброволно.
— Няма да ми повярват.
— Вероятно, но искам да го има записано.
Нийл кимна.
— Добре.
— А после, тъй като трябва да започнеш да се отплащаш за това, че си тук, искам да отидеш в кухнята и да ми приготвиш обяд. — Той млъкна за малко. — Само соеви продукти. Никакво месо или млечни произведения.
— Не виждам как това те прави по-добър убиец.
— Така ставам по-здрав убиец — отвърна Ломакс. — Имам високо кръвно налягане и висок холестерин. Няма смисъл да оставям цялата работа единствено на двете контролни платки в мен.
Младежът се усмихна.
— Шегуваш се.
— Защо мислиш така?
— Не мога да си представя Гробокопача да поставя медицински платки в тялото си заради такива неща.
Ломакс се усмихна развеселен.
— Вероятно не можеш да си представиш и че имам изкуствено око, а сегашните ми зъби са само на три години.
— Вярно ли е?
— Момче, по Вътрешната граница има твърде малко напълно здрави мъже — отвърна Ломакс. — А сега изпрати съобщението.
Нийл включи радиото и поговори кратко с баща си, който от своя страна се натъжи и ядоса, но накрая разбра, че нищо не може да направи. Дори предложи да прати малко пари на Олимп, които да ги чакат там, но синът му отказа.
После ядоха — младежът настоя да опита същата лека храна като Ломакс.
Накрая разгънаха койките в късия коридор между кухнята и товарната част, пристегнаха се върху тях и заспаха.
Час по-късно Ломакс се събуди, разтревожен от нещо.
— По дяволите! — измърмори той.
— Какво има? — попита Нийл и се изправи рязко на леглото.
— Оставих на автопилот, но забравих да включа сензорите за избягване на други кораби или космически тела. Вероятно всичко е наред, но ще бъде напълно в мой стил да се сблъскам с единствения проклет метеор в рамките на пет парсека.
— Ще се погрижа за това. — Нийл тръгна към контролното табло-
— Почакай секунда да включа светлините.
— Не е необходимо — долетя отговорът.
— Дори и да знаеш къде е превключвателят на сензорите, ще ти трябва светлина, за да го настроиш.
— Готово — съобщи Нийл, като се върна на койката си в тъмнината.
— Как го направи, по дяволите? — изуми се Ломакс.
— Мислех, че съм ти казал: работя с компютри. Тъкмо бях взел някои части, когато те срещнах.
— И?
— Преди няколко години програмирах чифт микрочипове за инфрачервени лъчи и по хирургически път ги поставиха в очите ми.
— Наистина ли можеш да виждаш в тъмното?
— Разбира се.
— Невероятно! — промърмори Ломакс.
— О, това е нищо. Имам и чипове, които усилват слуха и обонянието ми.
— Сам ли ги изобрети?
— Това ми е работата.
— Предполагам, че ако ти се наложи, можеш да изобретиш и микрочип, който да засилва всичките ти реакции — каза Ломакс.