Докато се настаняваха, Ломакс остави още три банкноти върху масата.
— Няма да ни е излишна малко информация.
Управителят погледна парите и се поклони ниско.
— Стига да разполагам с тази, която ви е необходима.
— Мисля, че Джейсън Коул често е посещавал това място.
— Точно така, господине — мъжът понечи да вземе банкнотите.
Ломакс ги покри с ръка.
— Това го знам. Искам да разбера с кого се е срещал.
Управителят погледна нервно парите.
— Бих искал да ви помогна, господин Ломакс, но…
Гробокопача добави още три банкноти.
Мъжът ги погледна отново, после въздъхна и поклати глава.
— Вероятно ще ме убие, ако ви го посоча. Бих искал да направя сделка с вас, но повече ми се иска да се събудя утре сутрин.
— Знаеш ли какво — Ломакс взе парите и ги сложи в ръката му, — кажи му, че познавам Джейсън Коул и че искам да говоря с него. Нека той реши дали ще дойде при мен. Така няма да имаш неприятности, нали?
— Чудесно — мъжът прибра парите в джоба си и извика сервитьорка, която веднага се приближи до масата.
— Какво ще желаят господата за пиене? — попита тя, когато управителят се отдалечи.
— Шампанско — каза Силиконовото хлапе.
— Шампанско за него, плодов сок за мен — поръча Ломакс.
— Какъв по-точно?
Ломакс вдигна рамене.
— Какъвто има.
— Ти не пиеш, така ли? — попита Хлапето, когато сервитьорката се отдалечи.
— Не и когато работя.
— Почти е престъпление да посетиш такова място и да не си пийнеш.
— Ти си гледай голите момичета и остави мисленето на мен.
— Аз ги гледам. На Сивия облак голотата не се допускаше. Често ли се среща по Границата?
— Зависи от планетата. Има дори няколко колониални свята, управлявани от нудисти.
— Иска ми се да ги видя.
Ломакс сви рамене.
— Повярвай ми — повечето хора изглеждат по-добре с дрехи.
— И все пак…
— Прави каквото искаш. Никой не те задържа.
— Защо имам чувството, че искаш да се отървеш от мен?
— Виж, доведох те тук. Това би трябвало да ти е достатъчно. Оттук нататък може да стане опасно.
— Способен съм да се грижа за себе си. Не е нужно ти да ме защитаваш.
— Нямам такова намерение. Просто не искам да ми се пречкаш.
— Ама че го каза! — възкликна Силиконовото хлапе. — Мислех, че сме приятели.
— Приятелството е несъвместимо с работата, която върша.
— А мъжа, за когото работиш? — настоя Хлапето. — Говориш за него като за приятел.
— Ледения? Той е тридесет и пет-четиридесет години по-стар от мен. Не знам дали аз ще доживея до толкова.
— Ледения? — повтори Хлапето. — Ти работиш за него?
— Да.
— Защо се нуждае от теб? Та той е победил Оракула!
— Вече е старец и накуцва. Ако кракът въобще е негов. Аз лично предполагам, че е протеза. — Ломакс помълча малко. — Според него той не я е победил. Смята, че е имал късмет да остане жив.
— Не, победил я е! — рече категорично Силиконовото хлапе. — Всеки знае историята — едва сдържаше ентусиазма си. — Само си представи — Ледения! Какво не бих дал да се срещна с него! Всичките ли истории, които разправят за него, са истински?
— Вероятно не.
— Казват, че е убил Оли Трите юмрука, че е открил Гадателката, когато стотици ловци на глави не са могли, и…
— Говори по-тихо и се успокой — прекъсна го развеселено Ломакс. — Или оркестърът ще те даде под съд за нелоялна конкуренция.
— Съжалявам. Но Ледения! Той е един от моите герои… Как изглежда?
— Дебел плешив старец, който накуцва. Но му отдавам заслуженото: много е печен. Нищо не му убягва.
— Защо работиш за него? Мислех, че от всички мъже по Границата Ледения е последният, който ще наеме човек като теб.
— Хората остаряват, Хлапе, дори и Ледения. Сервитьорката се върна с техните питиета, а миг по-късно към тях се приближи управителят.
— Предадох вашето съобщение, господин Ломакс.
— И?
Мъжът вдигна рамене.
— Сега всичко зависи от господина, с когото искате да говорите.
Ломакс кимна.
— Добре. Ти направи каквото можа.
— Още нещо…
— Да?
— Тук всички спазваме правилата, а Олимп е цивилизована планета. Законът се прилага стриктно. Ако се стигне до насилие, ще е голямо нещастие за всички замесени страни това да стане в Синия павилион — той погледна многозначително към камерите за наблюдение, които висяха над всяка маса.
— Ще го имам предвид.
— Благодаря, господин Ломакс.
Мъжът се оттегли към кухнята, а Ломакс отпи от своя сок и се намръщи.
— Нещо не е наред ли? — попита Силиконовото хлапе.
— Опитвал съм го и преди — някакъв вид мутирал цитрусов плод от системата Алтаир. Вероятно струва повече от твоето шампанско, но не мога да го изпия — той бутна чашата към средата на масата. — Искаш ли?