Силиконовото хлапе поклати глава.
— Ще се придържам към това, което поръчах, благодаря.
— Както искаш.
Хлапето на един дъх преполови чашата си.
— Добро е.
— Пил ли си шампанско преди?
— Разбира се — защити се Хлапето. — Много пъти.
— Да, пролича си от начина, по който го глътна набързо. — Внезапно Ломакс се напрегна. — Разходи се, Хлапе!
— Какво?
— Чу ме.
— Защо? Какво има?
— Мисля, че ще имам посетител — обясни Ломакс, вперил поглед в елегантен мъж на средна възраст, който си проправяше път към тяхната маса.
— Предпочитам да остана.
Ломакс го изгледа.
— Добре. Но няма да казваш нито дума, няма да оспорваш нищо, което казвам, и няма да правиш резки движения.
— Дадено.
Ломакс изучаваше приближаващия се мъж. Беше среден на ръст, с педантично поддържани сива коса и мустаци, светлосини очи и орлов нос. Джобът му беше издут, но той и не опитваше да го прикрие. Ако там имаше оръжие, твърде трудно би могъл да го извади.
— Вие сте господин Ломакс, нали? — Мъжът спря до празния стол.
— Точно така. А това е моят партньор — господин…
— Силиконовото хлапе — вметна младежът.
— Не мисля, че съм чувал за вас, господине.
— Ще чуете — отговори Хлапето.
— Аз съм Мило Корбеккиан. Мога ли да седна?
— Заповядайте — покани го Ломакс.
Корбеккиан се настани.
— Имате ли нещо против да запуша?
— Моля.
Елегантният мъж запали тънка пура, а Ломакс сбърчи нос.
— Съдържа лек стимулант — обясни Корбеккиан. — Миризмата е неприятна за околните. Ще я загася, ако искате.
— Както желаете — отговори Ломакс. — Мога да я понеса, щом вие можете.
— Тогава с вашето любезно позволение ще продължа да пуша — Корбеккиан се отпусна назад. — Както разбирам, вие сте познат на Джейсън Коул.
— Точно така.
— Скъпият Джейсън — Корбеккиан махна на минаващ сервитьор да му донесе питие. — Последния път, когато го видях, тръгваше за някакъв малък свят по Вътрешната граница. — Той направи пауза. — Как я кара?
— Както повечето трупове, предполагам.
— Горкото момче — Корбеккиан не показа нито изненада, нито съжаление.
— Никога не изпращайте момче да върши мъжката работа.
— О?
— Нямаше никакъв шанс срещу Ледения — Ломакс впери поглед в него. — Нито другите трима, които сте изпратил.
— Какви други трима? — попита невинно Корбеккиан, докато оставяха питието му на масата.
— Господин Корбеккиан, никога няма да стигнем до задоволително споразумение, ако не свалим всички карти на масата. Знам, че сте изпратил четирима души да убият Ледения и всичките са погребани на Последен шанс.
— Дори да предположим, че наистина съм изпратил четирима души там, нима известният Гробокопач — ако мога да използвам професионалния ви прякор — е изминал целия път до Олимп, за да ми каже, че са се провалили?
— Можете да продължите да пилеете пари, като изпращате пушечно месо срещу Ледения. Или — добави Ломакс, — можете да купите най-добрия и работата ще бъде свършена.
Силиконовото хлапе сякаш искаше да каже нещо, но Ломакс го смрази с поглед.
— Разбирам. — Корбеккиан вдигна чашата до устните си и я изпразни на един дъх. — Дошъл сте да търсите работа.
— Дошъл съм да обсъдим въпроса. И не се продавам евтино.
— Не съм си и помислял друго. — Мъжът остави чашата на масата и напрегнато впери поглед в нея.
— Пък и виждате какво става с онези, които се продават евтино.
— Добър довод, господин Ломакс — съгласи се Корбеккиан и го погледна. — Наистина добър довод. — Замълча. — Колко ще искате и кога можете да тръгнете?
— Два милиона кредита или техния еквивалент в долари Мария Тереза. А съм готов да тръгна веднага щом поговоря с Миропомазания.
Ломакс внимателно наблюдаваше реакцията му — изненада, че знае името на работодателя му, шок, страх, нещо друго… Но лицето на мъжа остана безизразна маска.
— Много трудно ще се уреди, господин Ломакс.
— Не по-трудно, отколкото премахването на Ледения, предполагам.
— Миропомазания не обича да се занимава лично с тези въпроси.
— А аз не обичам да имам работа с посредници.
— Уверявам ви, че съм много повече от посредник — рече Корбеккиан.
— Колко струват вашите правомощия? — попита Ломакс.
— Не ви разбирам, господине.
— Ако работя директно с вас, хонорарът ми ще е три милиона кредита. Десет минути от времето на Миропомазания дали не струват един милион?
Корбеккиан го изгледа продължително.