— Защо искате да го видите?
— Имам си причини.
— Ще е удоволствие за мен да му ги предам.
Ломакс поклати глава.
— Не сключвам сделки по този начин.
— Мога ли да ви дам един приятелски съвет, господин Ломакс?
— Винаги съм щастлив да получа съвет — прие любезно той.
— Ако бях на ваше място, не бих проявявал изисквания или поставял условия, които могат да раздразнят Миропомазания. Дори опитен човек като вас не може да издържи гнева му.
— Аз съм доста по-опитен от Ледения. А той го е издържал — отбеляза Ломакс.
— Той е незначителен дразнител, който вероятно дори не подозира за съществуването на Миропомазания. Живее по Вътрешната граница и влиянието му върху събитията е съвсем минимално.
— Тогава защо сте предприели такива действия да го премахнете?
— Това, господин Ломакс, не е ваша работа.
— Ако приема поръчката на Миропомазания, става моя работа.
Корбеккиан загаси пурата си и веднага запали нова.
— Не мисля, че можем да работим заедно, господин Ломакс.
— Разбира се, че можем. Просто предайте моето съобщение на Миропомазания и ми донесете неговия отговор.
Корбеккиан поклати глава.
— Не съм съгласен, господин Ломакс. Задавате прекалено много въпроси и имате прекалено много изисквания.
— Наистина ставам много взискателен, когато ми се налага да рискувам живота си. Ако Ледения беше лесна плячка, досега щеше да е мъртъв.
— Не разбирам какво общо има убиването на Ледения със срещата с Миропомазания — раздразнено рече Корбеккиан.
— Не ви трябва да разбирате. Аз виждам такава връзка и това е достатъчно.
— Много се съмнявам, че ще говори с вас, господин Ломакс.
— Ще го направи.
Корбеккиан не се опита да прикрие любопитството си.
— Защо сте толкова сигурен, господин Ломакс?
— Защото ще му кажете, че ако той не ме приеме, ще предложа услугите си на Ледения.
Другият се вгледа безизразно в него.
— Как мога да се свържа с вас?
— Тук утре вечер.
Елегантният мъж се изправи.
— Ще имам отговор за вас дотогава.
Обърна се и излезе от Синия павилион.
— Нали няма наистина да се наемеш да убиеш Ледения? — попита Силиконовото хлапе.
— Не ставай глупав.
— Тогава защо не го уби на място?
Ломакс се усмихна.
— Обещах на управителя, че няма да изцапаме покривките с кръв.
— А какво ни спира да го проследим и да го убием навън?
— Нищо освен здравия разум — отвърна Ломакс. — Той е просто наемник. Ако го убия, Миропомазания ще намери някой друг да наема убийци.
— И какво ще правим сега?
— Аз ще остана тук и ще се наслаждавам на шоуто.
— А аз?
— Ти? Ти вземаш своите виждащи в тъмното очи и проследяваш господин Корбеккиан.
— Докъде да го проследя?
Ломакс вдигна рамене.
— Докъдето отива.
— А после какво?
— После запомни как да го намериш, в случай че Миропомазания реши да не се среща с мен.
Хлапето напусна клуба, а Ломакс се отпусна назад и загледа представлението с чувство на удовлетворение.
6.
Слънцето току-що бе изгряло, когато видеофонът в хотела зазвъня. Ломакс седна, спусна крака от леглото и заповяда на машината да се задейства. Миг по-късно пред него се появи холограмата на Мило Корбеккиан.
— Добро утро, господин Ломакс.
— Как ме открихте? — попита той. — Не използвах истинското си име, когато се регистрирах.
— Имам свои източници.
— Какво има? Мислех, че ще се срещнем в Синия павилион довечера.
— Няма да е необходимо. Говорих с него и той е съгласен да ви види.
— Кога?
— Ще ви чакам пред хотела ви точно по обяд. Само вас, никого другиго. Вземете си и багажа. Няма да се връщате.
— Не е ли на Олимп?
— Просто се пригответе.
— Добре.
— И още нещо, господин Ломакс.
— Какво?
— Не обичам да ме следят. Ако вашият спътник се опита да го направи отново, няма да съм отговорен за това, което ще му се случи.
Ломакс си позволи лукса да се усмихне.
— Прекалено е млад.
— Ако иска да остарее, по-добре да вникне в думите ми.
— Ще предам съобщението ви. — Ломакс помълча. — Искате ли той да остане на Олимп?
— Дали ще остане на Олимп или не, е без значение за мен. Но не може да дойде с нас.
Ломакс кимна.
— Ще се видим на обяд.
— На обяд — повтори Корбеккиан и прекъсна връзката.
Ломакс стана, отиде в банята, мина набързо под душа, среса се и започна да се облича. Когато свърши, излезе от стаята, слезе с асансьора два етажа по-надолу, прекоси коридора до стаята на Хлапето и почука на вратата.
— Отвори се — прозвуча гласът на Хлапето отвътре.
— Добро утро — поздрави Ломакс, влизайки в стаята.