— Добро утро — отвърна Хлапето, напълно облечен и седнал пред холовидеото. Заповяда на филма да спре и попита: — Някаква полза от адреса, който ти съобщих снощи?
— Не още — отговори Ломакс и впери поглед в него. — Усетили са те.
— Невъзможно! Не съм се приближавал на по-малко от сто метра до него. Бих се заклел, че не ме е видял!
— Тогава вероятно те е усетил някой от телохранителите.
— Имал е телохранители? — възкликна изненадано Хлапето. — Никого не видях.
Ломакс се усмихна.
— От най-добрите са.
— Той ли ти го каза?
Ломакс кимна.
— Кога? — попита Хлапето.
— Обади ми се преди пет минути.
— Как те е открил? Нали използваме фалшиви имена?
— Олимп е родният му свят — отвърна Ломакс. — Ако не беше достатъчно добър да ни открие, едва ли би се задържал толкова дълго на работата си.
Хлапето се взря в него.
— И така, какво става? Ще се срещнем ли с Миропомазания?
— Аз да.
— А аз?
— Корбеккиан каза „не“ за теб.
— Тогава какъв съм аз — заложник?
Ломакс се изкиска.
— Не му е необходим заложник. Има мен.
— А аз какво ще правя?
Ломакс го изгледа.
— Наистина ли искаш да участваш във всичко това, Хлапе?
— Аз вече участвам.
— Ако искаш да се измъкнеш, точно сега е моментът. Ти си гражданин, но останеш ли, се превръщаш във воин и прицел за всекиго.
— Вътре съм — рече твърдо Хлапето.
— Добре, сега да закусим и да обсъдим нещата.
Взеха асансьора до приземния етаж и влязоха в малък ресторант. Хлапето си поръча цяла закуска, а Ломакс се задоволи с чаша кафе и кифла.
— Никога не съм виждал ресторант като този! — ентусиазирано извика Хлапето и посочи холографските изображения на различните ястия, които висяха над масата. — Страшно е интересен.
— Обикновено място — поясни Ломакс, — Това, което видя снощи — напечатано меню и истински сервитьори, е голяма рядкост.
Храната им бе донесена от автоматична количка, която изчака да преместят чашите и чиниите на масата, и се върна в кухнята.
— Добре — рече Хлапето, — нека се върнем към работата.
— Само една минута — Ломакс извади малък продълговат механизъм от джоба си.
— Какво е това?
— Прост шифровчик — отвърна Ломакс и го активира с натискане на малък бутон. — Има охранителна техника по целия етаж — той кимна към камерата в единия ъгъл на ресторанта. — Ако някой се опита да ни подслуша, това ще му попречи.
— Мислиш, че някой ни наблюдава?
Ломакс вдигна рамене.
— Кой знае?… Ще живееш по-дълго, ако допускаш най-лошото и се подготвяш за него.
— Ще го запомня.
— Постарай се. — Ломакс се огледа небрежно наоколо, изучавайки лицата на клиентите и опитвайки се да ги съпостави с тези, които бе видял предната вечер в Синия павилион. Най-накрая се обърна към Хлапето. — Сигурен ли си, че искаш да участваш? Все още имаш достатъчно време да си тръгнеш.
— Няма начин.
— Добре — Ломакс отпи от кафето си. — На Олимп няма какво повече да се научи, така че не е нужно да ме чакаш тук.
— Какво трябва да направя?
— Винаги си искал да се срещнеш с Ледения, нали? Ще отидеш на Последен шанс и ще занесеш едно съобщение.
— Разбира се, че искам да се срещна с него. Но звучи така, сякаш ме изпращаш там само за да се почувствам полезен. Защо не използваш космическото радио?
— Честно казано, не ми пука дали се чувстваш полезен или не — рече сериозно Ломакс. — Изпращам го лично по теб, защото ако го излъча по радиото, ще ми коства живота. Това достатъчно ли ти е?
— Какво е съобщението?
— Искам да му предадеш, че независимо какво чува аз все още работя за него.
— Какво би могъл да чуе?
— Например че Миропомазания ме е наел да го убия.
— А ако не ми повярва?
Ломакс свали пръстена от кутрето на лявата си ръка.
— Дай му го. Знае, че е мой.
— Добре — Хлапето се вгледа в Ломакс през масата. — Но на въпроса — защо да вярва на теб?
— Доста добър въпрос — призна Ломакс.
— А имаш ли отговор?
Ломакс се намръщи.
— Не съвсем — каза накрая.
— Звучи ми като че ли си изправен пред сериозен проблем — предположи Хлапето.
Ломакс въздъхна дълбоко.
— Плащат ми да ги преодолявам. — Довърши кифлата си и стана. — Трябва да свърша още няколко неща. Ще платя стаята ти до обяд; ако останеш за по-дълго, ще плащаш от джоба си.
— А за хангара и таксите за излитане?
— Ще се погрижа и за тях. Доскоро, Хлапе.
Ломакс вдигна кредитно кубче пред скенера, изчака да го регистрира и напусна ресторанта. Уреди сметката си на рецепцията, после се спря пред видеофона и се погрижи за таксите на космодрума.