Ломакс не отговори.
— Нека отидем под сянката на онова дърво, господин Ломакс, Няма причина да не се настаним удобно, докато чакаме вашата аудиенция.
— Звучи ми разумно.
Корбеккиан търсеше сенчесто място под редките клони на пустинно дърво на няколко метра от водата.
— Няма да чакаме дълго — добави той след минута мълчание.
— О?!
— Сигурен съм, че иска да свърши срещата си с вас навреме, за да напуснем планетата преди смрачаване. — Корбеккиан се усмихна. — Няма смисъл да ви се дава шанс да видите звездните конфигурации и да определите къде сте.
— Смятам вече да работя за него доста преди да е мръкнало.
— И аз се надявам на това. Уморих се да изпращам некомпетентни хора срещу Ледения. Човекът трябваше да е мъртъв преди два месеца.
От палатката излезе млада жена и се приближи до тях.
— Ще ви приеме сега.
— Добре — Корбеккиан се надигна.
— Само господин Ломакс — добави тя.
Корбеккиан се обърна към него:
— Късмет! Надявам се, когато излезете, да сме в един и същ отбор.
Ломакс последва жената до входа на палатката, тя спря и го заговори:
— Ще се обръщате към него с „господарю мой“. Тъй като все още не сте член на общността, не е необходимо да коленичите пред него — продължи тя. — Ще се поклоните, когато ви представя, никога няма да обръщате гърба си към него и ще тръгнете с гръб назад, когато срещата ви приключи. Разбрахте ли?
— Да — потвърди Ломакс.
— Тогава влизайте.
Жената отстъпи встрани.
Ломакс наведе глава, пристъпи през прага и веднага бе поздравен от двама яки мъже, които носеха свободни дрехи от лъскава материя с метален блясък. Показаха му, че трябва да мине между тях, и го придружиха до втора врата към вътрешността на палатката.
Подът бе покрит с пищно изтъкани килими от различни светове, а на стените, направени от титанова сплав, което превръщаше стаята в недостъпна отвън, висяха картини и холограми от човешки и извънземни светове. Усещаше се лека миризма на тамян, а нежна мелодия на екзотична чужда симфония се носеше от сребърен куп, висящ на около метър над пода близо до една от холограмите.
В средата на стаята на стол, богато украсен със скъпоценности, седеше висок аскетичен мъж с орлов нос, изпъкнали скули и големи, черни като въглен очи. Носеше бяла роба, а от врата му висеше златна верига, върху която бяха закрепени няколко религиозни амулета.
Точно до стола седеше огромно животно, подобно на котка, с гладки мускули, хищни нокти и огромни зъби. Зелените му очи се присвиха, когато Ломакс се приближи, а от гърлото му се чу глухо ръмжене. Мъжът в бялата роба издаде кратка команда и животното легна долу с поглед, вперен в ловеца на глави. Когато най-накрая Ломакс спря пред него, мъжът се изправи.
— Добре дошъл в моите скромни покои — каза той с дълбок глас. — Аз съм Мойсей, Мохамед, Христос, познат на истинските вярващи като Миропомазания.
— Приятно ми е да се запознаем, господарю мой — отговори Ломакс и се поклони.
— Притеснява ли ви моето домашно животно?
— Не и ако е домашно животно.
— Никой не може да го приближи, без да изгуби ръка или крак — уточни Миропомазания и нежно погали главата на съществото. — Но както виждате, аз го докосвам безнаказано.
— Наистина — съгласи се Ломакс.
— Ако му кажа да ви нападне, ще ви разкъса гърлото за по-малко от секунда — продължи Миропомазания.
— Сигурно. Но ако му кажете да ме нападне, кой тогава ще убие Ледения заради вас?
Миропомазания се усмихна.
— Харесвате ми, господин Ломакс.
— Благодаря ви, господарю мой.
Усмивката изчезна.
— Защо искате да убиете Карлос Мендоса?
— Не искам да го убивам — отговори Ломакс. — Убиването на хора е опасна работа. Ще съм щастлив да получа един милион кредита от вас, без да го убивам… Но предполагам, че няма да ми платите за несвършена работа, нали?!
— Това не е маловажен въпрос, господин Ломакс — каза Миропомазания сурово, а котешкото същество се размърда неспокойно, усетило гнева му. — От съществено значение е Карлос Мендоса да бъде елиминиран.
— Защо?
— Това не е ваша работа.
— Преди да приема поръчка, винаги искам да разбера защо съм помолен да убия някого.
— Досега сте приемал поръчки само от обикновени хора.
— А вие не сте обикновен човек?
Миропомазания отвори уста:
— Между зъбите ми е Космосът. — Той посочи ухото си. — На лявото си ухо имам бенка, на дясното си рамо — белег по рождение. Роден съм на четвъртия ден от четвъртия месец, а Слънцето е било скрито от Луната. Няма съмнение, че аз съм Миропомазания.
— Без да проявявам неуважение, господарю мой, но това, че сте Миропомазания, какво точно означава?