— Как, по дяволите, се хвана Ломакс с тебе?
— Това пък какво значи?
— Искам да знам как, по дяволите, се хвана Ломакс с теб — повтори спокойно Ледения.
— Направих му една услуга на Сивия облак.
— Каква?
— Спасих му живота.
Ледения го изгледа.
— Ти? — не повярва Ледения.
— Аз.
— Ако попитам как, вероятно ще ми разкажеш.
— Мислиш, че лъжа ли? — разгорещи се Хлапето.
— Нека просто кажем, че преувеличаваш. И така ще е най-добре — добави той. — Ако на Ломакс му се е наложило ти да го спасяваш, значи не съм наел човека, когото трябва. А аз остарях, защото не греша в преценката си за хората, с които работя. — Замълча. — Къде срещнахте Миропомазания?
— Не сме се срещали. Свързахме се с един от неговите хора на Олимп, но аз не знам къде е Миропомазания.
— А какво знаеш за него?
— Не много. Само че е водач на някакъв култ и че желае смъртта ти.
— Сигурен ли си, че говориш за мъж, а не за жена? — попита Ледения и отпи глътка от чашата си.
— Да. Поне Корбеккиан — това е неговият човек на Олимп, който продължава да наема хора да те убият — та той говореше за мъж. Защо? — попита Хлапето. — Да не би някоя жена да ти има зъб?
— Възможно е. Просто исках да съм сигурен, че новото й име не е Миропомазания.
— Значи все пак някъде има жена, която иска да те убие — повтори Хлапето с озарено от любопитство лице. — Какво си й направил?
— Дълга история — Ледения пресуши чашата си.
— Целият съм в слух.
— Не е твоя работа.
— Знаеш ли, не си най-дружелюбният човек, когото съм срещал.
— През последния месец четирима души, които никога преди не съм виждал, се опитаха да ме убият. А сега ти се появяваш изневиделица и ми казваш, че някакъв религиозен куку, за когото никога не съм чувал, желае смъртта ми и че тези дни ще ми кажат, че Гробокопача работи за него. При тези обстоятелства някои хора може и да се държат дружелюбно, но аз не съм от тях.
— Но аз съм тук, за да ти помогна!
— Ти? — усмихна се развеселено Ледения. — Ти пък какво можеш да направиш?
— Ще се изненадаш.
Ледения вдигна рамене.
— Вероятно… Как се казваш?
— Наричат ме Силиконовото хлапе.
— Кой те нарича така?
Хлапето преглътна.
— Всеки, който ме е срещал, откакто напуснах Сивия облак — отговори неубедително той.
— Всичките, а? Е, изглежда интересно име, особено за младеж, който е от плът и кръв. Как се сдоби с него?
— Гробокопача ми го даде.
— В такъв случай съм впечатлен — рече Ледения, — Защо си Силиконовото хлапе?
— Имам имплантирани чипове за виждане в инфрачервения и ултравиолетовия спектър. А по пътя от Олимп дотук изобретих един, който ще ми даде възможност да реагирам по-бързо от всеки друг в галактиката.
— Но все още не е имплантиран в теб?
— Не, но това е проста хирургическа операция. Ако имате лекар на Последен шанс, мога да я извърша за по-малко от час.
— Имаме един — отговори Ледения, — но не е изтрезнявал от близо десет години. Ако бях на твое място, щях да почакам, докато посетя по-голям свят.
Хлапето изглеждаше страшно разочарован.
— Надявах се да я осъществя тук, за да мога да те защитавам.
— Благодаря за загрижеността, но нямам нужда от защита на собствения си свят… Освен това този следобед тръгвам.
— О? Къде отиваш?
— В Демокрацията.
— Защо?
— Защото ако стоя тук, ще съм удобна мишена за убийците на тоя Миропомазан — отговори Ледения. — Може би Ломакс ще се справи със ситуацията, а може би не… Не смятам да остана, за да разбера.
— Но защо в Демокрацията? Не съм казал, че Миропомазания е там. По дяволите, не знам къде е.
— Нито пък аз. Но смятам да разбера на всяка цена.
— И мислиш, че някой в Демокрацията може да ти каже?
— Да — отговори убедено Ледения. — Там има някой, който ще ми каже.
— Защо ще биеш целия път? Защо просто не му изпратиш съобщение по радиото?
— Не твърдя, че ще иска да ми каже — отвърна Ледения. — А само, че може да ми каже… И ще го направи — заключи мрачно той.
— Идвам с тебе — каза внезапно Хлапето.
— Не си спомням да съм те канил.
— Нищо няма да се случи тук, след като тръгнеш.
— Хлапе — започна сериозно Ледения, — гробищата са пълни с млади мъже, дошли по Вътрешната граница в търсене на приключения. Повярвай ми, ще си много по-добре, ако просто си седиш тук до идването на Ломакс.
Младежът поклати глава.
— Там има цяла галактика, която чака да бъде видяна. — Той се усмихна. — Смятам да я видя.
— Стани турист. Ще живееш по-дълго.
— Ако не ме вземеш, ще те последвам с кораба на Гробокопача.