— Сигурен ли си?
— Отиди и се увери сам, щом не ми вярваш — Гибс стана. — Файлът трябва да е пристигнал. Извини ме…
Ледения остана седнал, мълчалив и неподвижен през цялото време, докато Гибс цензурираше файла на Миропомазания. Накрая старецът се върна в стаята и подаде на Ледения папка с копието.
— Надявам се този материал да ти е полезен. Нямам власт да давам такива задачи вече, но Демокрацията ще ти бъде изключително благодарна, ако намериш начин да унищожиш Миропомазания.
— Демокрацията има много по-голям проблем от един религиозен фанатик с бълнувания за империя — рече мрачно Ледения, изправи се и тръгна към вратата.
— За какво говориш, Карлос?
Ледения се обърна на прага.
— Никой от вас така и не разбра с какво си има работа. И все още не разбирате.
— Може би ще си направиш труда да ми обясниш — в гласа на Гибс прозвуча раздразнение.
— Защо? Няма да ми повярваш.
— Опитай.
Ледения го изгледа.
— Пенелопа Бейли е жива.
— Грешиш — присмя му се Гибс.
— Как пък не!
— Казах ти — Алфа Крепело III бе унищожен от метеорит.
— Не се и съмнявам.
— Всяко живо същество на планетата бе убито — включително и тя.
Ледения изгледа Гибс продължително и въздъхна дълбоко.
— Ти си глупак — каза той и тръгна към колата си.
10.
Когато Ледения се върна на космодрума, Хлапето го чакаше пред ресторанта.
— Всичко наред ли е?
— Малко ме боли. Хирургът използва местна упойка и действието й започва да минава.
— Незначителна цена за това да си най-бързият стрелец в галактиката — каза сухо Ледения. — Ако можеше да бъдеш и най-точният…
— Работя по въпроса — увери го Хлапето.
— Ще ти трябва доста практика.
— Практиката е за губещите. Ще го направя с чипове — той внезапно се ухили. — Не помниш ли, аз съм Силиконовото хлапе!
— Ще се опитам да не го забравям повече — отговори саркастично Ледения.
— А как мина твоят ден? — попита след малко Хлапето.
— Не много добре — намръщи се Ледения. — Никак дори.
— О?
— Няма смисъл да говорим тук. Хайде да хапнем и после си тръгваме.
Извика управителя, който ги поведе покрай многоцветен фонтан в средата на пода до усамотено място в задната част на ресторанта.
Хлапето взе веднага менюто.
— Всичко изглежда внесено. А един свят с толкова умерен климат би трябвало сам да отглежда продуктите си.
— Не е бил създаден с тази цел — отвърна Ледения.
— Но така е много по-скъпо.
— Ако живееш на Сладка вода, не се тревожиш за цените.
— Предполагам, че си прав. — Хлапето се огледа наоколо, а после разгледа и кристалните чаши за вино и вода. — Доста хубаво място.
— Бил съм и на по-хубави. Виждаш ли онези ракообразни там? — добави Ледения и посочи към аквариума със солена вода, разположен дискретно до стената.
— Да?
— Мутанти са. Идват от системата Перконоги… Не мога да произнеса името им, но са най-вкусната морска храна в галактиката.
— Никога не съм харесвал морската храна.
— Е, довери ми се — Ледения се огледа наоколо. — И всички тези картини на стената са наистина хеспоритски, а не имитация.
— Откъде знаеш?
— Наблюдавай, когато някой сервитьор минава покрай тях. Блестят навсякъде, където попадне сянката му.
— И защо така?
— За създаването на картините се използва ларвата на някакво фосфоресциращо насекомо — отвърна Ледения. — През деня изглеждат като нарисувани с маслени бои, а в тъмното блестят.
— Никога не съм знаел това.
Ледения се усмихна.
— Вероятно много неща не знаеш. Но като поживееш достатъчно, ще научиш доста от тях.
— Имам чувството, че всеки по-млад от Гробокопача не може да ти бъде полезен — каза хладно Хлапето.
— Вероятно — съгласи се Ледения. Повика един сервитьор и поръча антарианско вино. Хлапето помоли за бира.
— Знаеш ли, никога не бях виждал жив сервитьор, преди да напусна Сивия облак — отбеляза Хлапето. — А тази седмица виждам за втори път.
— Те са като повечето луксозни неща. Плащаш и получаваш — а на място като това плащаш доста.
— А… Докато не разбера какво точно ще върша по Границата, имам ограничен бюджет.
— Няма проблеми — успокои го Ледения. — Когато пътуваш или работиш за мен — а в момента правиш и двете — аз плащам.
— Толкова ли си богат?
— Всъщност да.
— И как се става богат колкото теб?
— Живей дълго и не прави нищо глупаво — посъветва го Ледения с усмивка.
— Ето пак!
— Ето пак какво?