— Мен ли?
— Искаше да бъдеш истински герой по Вътрешната граница, нали? — попита Ледения с мрачна усмивка.
— Да — внезапно се въодушеви Хлапето. — Да, искам.
11.
— Ето това е — каза Ледения, когато корабът намали скоростта си под светлинната в системата Алфа Крепело. Силиконовото хлапе отиде до видеоекрана.
— Искаш да кажеш, че вече я няма.
Ледения отмести поглед от вихрите прах и камъни — единствените остатъци от Алфа Крепело III.
— Исках да съм сигурен. Сега знам, че е вярно.
— И тази Пенелопа Бейли просто си го е пожелала да стане така? — попита Хлапето, взирайки се в праха и опитвайки се да си представи изчезналата планета.
— Да. По-сложно е, но в общи линии това е същността.
Хлапето леко подсвирна.
— Това се казва дама! Пред нея вие с Гробокопача сте дребни риби.
— Вече си имаш нов герой, а? — попита развеселено Ледения.
— Не и аз. Тя ме плаши до смърт — Хлапето продължи да се взира във видеоекрана. — Хората не могат да вършат такива неща.
— Тя не е човек. Вече не. От доста отдавна. — Замисли се и добави; — А може би никога не е била.
— Казват, че е убила Вечното хлапе, когато е била Гадателката. Вярно ли е?
— Не съвсем.
Хлапето се намръщи объркано.
— Не разбирам.
— Тя не го уби — обясни Ледения. — Можеше да го спаси, но не избра това решение. От законна гледна точка не е едно и също. От морална обаче е.
— И всички онези легендарни мъже и жени… А ти си единственият оживял. Каква е твоята тайна?
Ледения вдигна рамене.
— Бях късметлия.
— Първия път може би. Но не и втория.
— Хлапе, ако знаех отговора на този въпрос, щеше да ми се иска да се изправя отново срещу нея.
— А може би ти също притежаваш някаква сила? — предположи Хлапето. — Без дори да съзнаваш.
— Ако имах, досега щях да знам — Ледения хвърли последен поглед към това, което бе останало от Хадес. — Убила е страшно много Сини дяволи. А и много хора.
— Не знаех, че на Хадес е имало и хора.
— Не, но Хадес имаше три луни със земни условия: Порт Маракайбо, Порт Маракеш и Порт Самарканд. Сега не ги виждаш, нали?
— Какво се е случило с тях?
— Вероятно са паднали върху Слънцето, когато планетата е избухнала.
Хлапето помълча за известно време, после се обади отново:
— Е, ако трябва да бъдем справедливи, имала е оправдание. Шестнайсет-седемнайсет години е била пленничка.
— Това оправдава ли убиването на всяко живо същество на Хадес и на неговите луни?
— Първо на първо, не са имали никакви причини да я затварят. Просто са разбрали за дарбата й и са я заключили.
— А ти какво би направил? — попита Ледения.
Хлапето вдигна рамене.
— Не знам. Ще говоря с нея, Ще се опитам да разбера какви са й плановете и ще видя има ли начин да я накарам да работи за мен.
— Ти си глупак.
— Откъде знаеш, че не е искала да използва дарбите си за добро?
— Чие добро? Нашето или нейното?
— Може би е едно и също.
— Никога не е било. Правиш същата грешка, която Тридесет и две и всички останали допуснаха и продължават да допускат. Мислиш, че щом изглежда като човек, трябва да е човек. Нека ти кажа нещо, Хлапе: от доста дълго време тя не е човек — ако изобщо някога е била.
Младежът обърна лице към него:
— Откъде си толкова сигурен?
— Защото знам как работи нейният ум или поне дотолкова, доколкото някой човек може да го узнае и разбере — отговори Ледения. — Това, което ме плаши и би трябвало да плаши всекиго от вас, не приключва с факта, че тя има власт да взриви Хадес на парчета. За Бога, и армията може да го направи. — Той поклати глава. — Не, плаша се, защото тя го върши без да се замисли и без угризения. По времето, когато се превърна в Оракула, в нея не бе останало нищо човешко — за нея ние не сме нещо по-важно, отколкото песъчинките са за нас.
— Но в началото тя е била човек — настоя Хлапето. — Каза ми, че първия път, когато си я срещнал, е била просто едно малко уплашено момиченце. Частица от човешкото трябва да е останала някъде в нея.
Ледения въздъхна тежко.
— Добре, търси я ти.
— Смятам да го направя, ако имам този шанс.
— Желая ти успех — Ледения приключи темата. Заповяда на корабния компютър да ги изведе от системата Алфа Крепело. — Видях всичко, което ми трябваше. Няма нужда да висим повече тук.
— А сега какво ще правим?
— Сега — Ледения избра свят от холографската карта на Вътрешната граница и даде координатите на навигационния компютър, — се отправяме към Конфуций IV.
— Никога не съм чувал за него.
— Това е малък грозен свят на самия край на Границата.