— А защо отиваме там?
— Защото там обикновено може да се купи информация.
— А каква информация търсим? — попита Хлапето, вперило поглед в холографската карта, докато тя не изчезна.
— Ще се опитаме да разберем нещо за Пророка.
— Пророка? — попита изненадано Хлапето. — Не е ли някакъв бандит по Границата?
— Възможно е.
— Възможно? Мислиш, че може да е Пенелопа Бейли?
— Не знам. Това ще се опитам да разбера — Ледения прекоси кухнята, извади бутилка с екзотична форма и си наля питие. — Ти искаш ли?
— Разбира се. Какво е това?
— Алфардско бренди — Ледения подаде бутилката и чаша на Хлапето. — Не е толкова добро, колкото онова от системата Теразейн, но издържа по-лесно светлинните скорости.
— Благодаря — Хлапето напълни чашата си и върна бутилката. — Имаш ли нещо против да ти задам един въпрос?
— Казвай.
— Не си избрал за цел Пророка просто така — Хлапето отпи глътка от брендито и реши, че го харесва. — Тук има хиляди бандити със странни имена. Защо смяташ, че точно Пророчицата е Пенелопа Бейли? Защо не Дядо Коледа или Гробаря Макнеър, или Граничния лорд?
— Е, името й подхожда — отговори Ледения и остави чашата си пред навигационния компютър. — Но това е на второ място. Имало е пророци и преди, ще има и занапред. — Замълча за миг. — Свързано е и с нещо, което Тридесет и две ми каза.
— Какво?
— Че Миропомазания събира сили за военна акция срещу Демокрацията, но през последната година изглежда е сменил целта си. Сега търси Пророка.
— И какво от това?
— Помисли малко. Ето го този фанатик с двеста милиона въоръжени последователи, в пълна готовност да се опълчи срещу Демокрацията. И внезапно решава, че най-голямата заплаха за него е Пророка. — Вторачи поглед в Хлапето. — Демокрацията има армия от почти милиард кораба и може би десет милиарда войници. Какво според тебе може да представлява по-голяма заплаха?
— Звучи доста логично — призна Хлапето, — но е възможно Миропомазания да е решил, че не е готов да разгроми Демокрацията… Или иска да асимилира последователите на Пророчицата.
— Какви последователи? — настоя Ледения. — Според Тридесет и две Демокрацията няма никаква информация за Пророчицата. Не мислиш ли, че щяха да знаят, ако тя управлява милиони хора, готови да се бият? — Отново помълча. — Казваш, че Пророка е просто бандит от Границата. Добре. Кого е ограбил? В какъв сектор действа?
— Не знам — Хлапето впери поглед в Ледения. — Но и ти не знаеш. Може би Пророка е просто някакъв треторазряден бандит.
— Пак повтарям — възможно е.
— Тогава защо тръгваме на безсмислено преследване след нея или него?
— Тръгвам след Пенелопа Бейли, защото Демокрацията я мисли за мъртва. Те със сигурност няма да тръгнат да я търсят. — Той замълча. — А причината, поради която тръгвам да търся Пророка, е дори по-проста. Нямам никакви други следи. — Пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. — И още нещо…
— Какво?
— Никога не съм срещал Миропомазания. Никога не бях чувал за него допреди няколко седмици.
— И какво общо има това с Пророка?
— Може би нищо — призна Ледения, взе чашата и отпи още една глътка. — След като никога не сме се срещали и не съм му пречил по никакъв начин, мога да се сетя само за една причина, поради която иска смъртта ми… Аз съм единственият човек, срещал се някога с Пенелопа Бейли и оживял да разказва за това. Което може да наведе на мисълта, че работя за нея.
— Но ти не работиш за нея! — изтъкна Хлапето.
Ледения се усмихна.
— Ти го знаеш и аз го знам. Но Миропомазания няма причина да го знае. Единственото нещо, за което е сигурен, е: бил съм в нейно присъствие много пъти и въпреки това съм жив.
— Ти работиш дори с по-малко информация от него! — възкликна Хлапето и пресуши чашата си наведнъж. — Всичко се отнася за мотивите на Миропомазания и личността на Пенелопа Бейли, ако тя все още е жива.
— Предполага се, че брендито се пие глътка по глътка.
— Ще го запомня за следващия път.
— Моля те, доста е скъпо. Ако си просто жаден, има вода и бира.
— Добре — раздразнено отговори Хлапето. — Казах, че ще го запомня, и ще го направя. — Помълча малко. — И така, как ще разберем дали си прав за Пророчицата или не?
— Допускаме, че съм прав и че тя е Пенелопа Бейли, и работим по това предположение. Започваме от Конфуций IV. Аз не знам нищо за Пророка, както и ти. Дори Демокрацията не знае нищо за нея. Но сме сигурни, че тя съществува. Хората са чували за нея. Хората говорят за нея. Ти си чувал за нея. Знаем, че Миропомазания я търси по Вътрешната граница. — Ледения замлъкна, а пръстите му потрепваха по компютърния пулт. — Така че започваме да обикаляме от един свят на друг, докато не намерим някого, който знае повече за нея или за името й. Може би ще разберем за някое място, за сцена на скорошно престъпление, дори име на съдружник… Рано или късно ще се доберем до нещо.