— Той е видял Пророчицата?
— Твърдеше, че я е видял.
Ледения му подаде последна банкнота.
— Благодаря.
— Удоволствието беше мое. Ако искаш да ме попиташ още нещо, ще бъда в една от стаите надолу по коридора.
Стана и се отдалечи от масата.
— Вярваш ли му? — попита Хлапето.
— На първия въпрос отговори правилно — отбеляза Ледения. — А колкото до останалото, това са просто слухове — последното нещо, от което Пенелопа Бейли има нужда, е армия. — Той отпи от бирата си. — Но ако не открием нищо друго, ще изпратим съобщение до Порт Рейвън да научим къде Занзибар Брукс е прекарал последната година от живота си.
През следващия час при тях дойдоха още двама мъже и една жена, но никой не предлагаше повече от сълзлива история колко се нуждаят от пари. Ледения се канеше да тръгва, когато висок слаб мъж влезе в стаята, огледа се и приближи масата им.
— Ти ли си Мендоса?
— Да.
— Казвам се Куин. Може ли да седна?
— Заповядай.
Мъжът на име Куин се настани.
— Кой е той? — попита, посочвайки Хлапето с глава.
— Приятел. Каквото и да имаш да казваш, можеш да го кажеш пред него.
Куин се усмихна.
— След като ми плащаш толкова добре, мога да кажа всичко пред всички.
— Не знаеш какво ще ти платя.
— Ако е по-малко от пет хиляди кредита, нямаме за какво да говорим.
Ледения го погледна изпитателно.
— Какво е това, за което мислиш, че си струва да получиш пет хиляди кредита?
Куин се облегна назад и се усмихна уверено.
— Знам къде можеш да намериш Пророчицата… Ще сключим ли сделка, или да си тръгвам?
— Ще сключим сделка.
— Все още не съм видял никакви пари.
Ледения извади рулото банкноти, отброи пет хиляди кредита и ги сложи пред него на масата.
— Започвай да говориш.
— Тя е на Моцарт.
— Моцарт? Никога не съм чувал това име.
— Една звезда в сектора Теразейн се нарича Симфония — обясни Куин. — Дали са имена на композитори на всички планети, дори на необитаемите. Бетовен и Зондхайм са газови гиганти. Моцарт е третата планета около звездата.
— И защо мислиш, че е на Моцарт? — попита Ледения.
— Защото я видях.
— Как изглежда?
— Русокоса, средна на ръст, двадесет и седем-двадесет и осем годишна, доста хубава всъщност.
Ледения побутна купчината пари към Куин.
— Какво друго можеш да ми кажеш за нея?
— Тя е доста странна дама, това поне мога да кажа.
Ледения сложи още пари върху масата.
— Продължавай.
— Работя на товарен кораб. Преди два месеца имахме проблеми с двигателя близо до системата на Симфония и влязохме в орбита около Моцарт, докато го поправим. Неколцина прекарахме един ден на планетата.
— И?
— Не е кой знае какъв свят, просто земеделска колония, която осигурява храна на половин дузина близки миньорски свята. Но тя я управлява като някаква богиня. Имам предвид, че думата й е закон и Бог да е на помощ на всеки, който не й се подчини или дори помисли да не й се подчини… Трябва да е някакъв вид мутант или нещо подобно, защото изглежда знае какво си мислят, преди те изобщо да имат представа. Опитали са се да я убият няколко пъти, но въпреки че няма телохранители, никога не са се добрали до нея. Сериозно говоря, за Бога, та аз лично я видях посред бял ден да върви през града, като че ли няма никакви грижи на тоя свят. Дори не попита какво правим там, сякаш вече знаеше.
— Откога е там?
Куин вдигна рамене.
— Четири или пет месеца.
— Защо?
— Защо какво?
— Защо е на Моцарт? Каква е целта й?
— Това ще ти струва още пет хиляди.
Ледения преброи парите и Куин алчно ги сграбчи.
— Смята да основе собствена империя по Вътрешната граница.
— Тя ли ти го каза?
— Не, но го е казала на един от Моцарт, с когото говорих.
— Сигурен ли си?
— Нямам причини да те лъжа.
— И как смята да го направи?
— Разправят, че работи доста тясно с група наемници — отвърна Куин. — Може би смята да ги използва и да превзема колониалните светове един след друг.
— Знаеш ли още нещо за нея?
— Това е всичко.
— Оказа ми голяма помощ, господин Куин. Нека ти купя едно питие, преди да си тръгнеш.
— Вече направи достатъчно за мен — усмихна се Куин и размаха парите.
— Няма да ме затрудни.
— Наистина трябва да тръгвам.
— Но аз настоявам.
— Казах ти, трябва да…
Внезапно Куин се оказа срещу звуковия пистолет на Хлапето.
— Опитай се да проявиш по-голяма благодарност, господин Куин. — Ледения се изправи. — Веднага се връщам.