Отиде до бара, прошепна нещо на пълния барман и се върна с питието.
— Заповядай, господин Куин — каза любезно той и постави чашата на масата пред мъжа.
— Ако мислиш, че можеш да ме отровиш точно тук пред всички, трябва да знаеш, че имам доста приятели.
— Колко успокоително! А сега го изпий.
Куин погледна към пистолета на Хлапето още веднъж, после много бавно надигна чашата.
— А сега го глътни — каза твърдо Ледения.
Куин затвори очи, пое дълбоко въздух и изпразни чашата на един дъх. После се облегна назад в очакване да умре в страшна агония. Когато нищо не се случи, премига бързо, наведе се напред, опита се да каже нещо и внезапно се вдърви.
— Всичко е наред, господин Куин — рече Ледения. — Можеш да чуваш и разбираш всяка дума, която изричам. Искам да те уверя, че не си отровен, нито пък имам намерение да те ограбя. Трябва просто да повторя някои от моите въпроси… Какво е намислила Пророчицата на Моцарт?
— Не знам — измърмори Куин, думите му прозвучаха леко завалено.
— И никой на Моцарт не ти е казвал, че тя мисли да основе собствена империя?
— Не.
— Но си я видял там?
— Да.
— Благодаря ти много, господин Куин — рече Ледения, наведе се напред и взе половината от парите, които му бе дал. — Ти си заслужи първите пет хиляди кредита… но не биваше да си толкова алчен. Не съм забогатял, плащайки на хора като теб. — После стана и даде знак на Хлапето.
— Сега си тръгваме, господин Куин — продължи той. — След десетина минути ще си възвърнеш контрола върху мускулите. Наркотикът, който сложих в питието ти, няма да причини никакви странични ефекти. Това е прах, който те кара да говориш истината и ще направи следващите ти няколко минути наистина приятни. — Потупа неподвижния мъж приятелски по рамото, но внезапно гласът му се снижи и вледени: — Настоятелно те съветвам да се забавляваш с тези пет хиляди кредита и да изоставиш всякакво желание да ни проследиш, когато възвърнеш способността си да се движиш.
След това заедно с Хлапето тръгнаха по коридора-лабиринт и излязоха през главния вход на Къщата на Ъшър.
— А сега какво ще правим? — попита Хлапето.
— Сега ли? — повтори Ледения. — Сега ще вървим по тези следи, докъдето можем. Ще се опитаме да научим нещо повече за Моцарт и да открием още хора, които са били там и са видели Пророчицата. После ще се заинтересуваме какво е направила, та Миропомазания да усети нейното присъствие и да реши, че тя представлява по-голяма опасност за него от Демокрацията.
— Ако е направила нещо — поправи го Хлапето.
— О, разбира се, че е направила — каза абсолютно убеден Ледения. — Просто съм изненадан, че се е досетил.
— И когато свършим всичко това, отиваме на Моцарт, нали?
— Един от нас ще отиде — съгласи се Ледения.
13.
Ледения остана на Конфуций IV още един ден, но не научи нищо друго за Пророчицата. Силиконовото хлапе обаче научи нещо повече за Ледения.
Седяха в салона на техния хотел-пагода и закусваха, преди да отидат на космодрума, когато Куин влезе в сградата, прекоси салона и се изправи пред тях.
— Виждам, че се чувстваш по-добре — каза любезно Ледения.
— Ти, кучи сине! — изръмжа Куин, привличайки вниманието на другите клиенти. — Ти ме упои и ми отмъкна парите.
— Ти искаше да ми продадеш информация, която не притежаваше. Така че парите си бяха мои.
— Напротив, не са твои и съм дошъл да си ги взема. Дори да се наложи да те убия, пак ще го направя.
Хлапето се напрегна, но Ледения се облегна назад и сложи ръка на рамото му.
— Мъжът е просто бизнесмен. По-добре да му дадем това, което иска.
— Но… — започна Хлапето.
— Става въпрос за пари. Не си струва да се умира заради тях.
Ледения бръкна в джоба, където държеше пачката с банкноти, а Куин го наблюдаваше наежено. После спокойно извади малък пистолет и стреля точно между очите му. Две жени изпищяха, а сервитьор изпусна таблата. Високият мъж беше мъртъв, преди да падне на земята.
— Казах ти, че не си заслужава да се умира заради тях — подхвърли Ледения към трупа.
— Ти го уби? — възкликна Хлапето.
— Надявам се.
— Не му даде никакъв шанс!
— Ти май си мислиш, че това е игра — подразни се Ледения. — Тук не спазваме никакви правила… Мъжът дойде да ме обере или убие. Може би смяташ, че трябваше да изчакам той пръв да извади оръжието?
Хлапето не отговори, а Ледения се изправи, когато управителят и двама представители на охраната се приближиха до него.
— Всички в ресторанта са ми свидетели — каза той. — Заплаши, че ще ме убие.