— Значи да се появя като земеделски работник, който си търси работа? — попита Хлапето.
Ледения поклати глава.
— Заседнеш ли в някоя ферма, възможно е да не успееш да се откъснеш от нея.
— Мога да отида в някой от градовете като наемен работник… предполагам.
— Прекалено бие на очи — отговори Ледения след известен размисъл. — Кой, за Бога, отива на земеделски свят, за да става чиновник или продавач?
— Тогава какво?
Ледения го погледна за миг.
— Ти си Силиконовото хлапе. Така че отиди като специалист и продавай уменията си. — Той мълча, докато обмисляше целия план. — Ти пътуваш по Вътрешната граница и създаваш чипове, каквито са необходими на клиентите ти. Фермерът, който има проблеми с нашествия на вредители в земите си, иска да вижда в тъмното, за да пази стоката си; занимаващият се с износ желае да знае дузина чужди езици; на бармана му се ще да размесва питиетата много по-бързо. А ти можеш да направиш необходимите чипове. Мисля, че номерът ще мине.
— Добър съм — съгласи се Хлапето, — но не съм чудотворец, нито пък хирург. Дори и да направя чиповете, не мога да ги имплантирам.
— Това не те засяга — вдигна рамене Ледения. — Ти трябва само да ги създаваш. От купувачите ще зависи да си ги имплантират.
— На планета с някакви си двадесет и седем хиляди жители може дори да няма лекар.
— Още по-добре. Ще имаш причина да се навърташ там, докато докарат хирург. Няма да те пуснат, преди да са сигурни, че продуктите си струват.
— И какъв чип мога да продам на Пенелопа Бейли?
— Тя няма нужда от чипове.
— Лошо. Това щеше да е страхотен начин да я накарам да ме забележи.
— Отиваш там, за да събереш информация. Ако извадиш късмет, тя дори няма да разбере, че си там.
— Според теб тя не е човек, който се доверява на подчинените си. А щом няма да се срещна лично с нея, как ще открия каквото и да било?
— Бих се учудил, ако тя има преки подчинени — отвърна Ледения. — А колкото до събирането на информация, просто си дръж ушите и очите отворени.
— Имаш предвид дали внасят оръжие и амуниции?
Ледения поклати глава.
— Тя няма нужда от това.
— Тогава какво?
— Искаше ми се да мога да ти кажа! Вероятно ще е нещо много обикновено, докато не си спомниш, че зад него стои съвсем необикновена жена.
— Дай ми пример.
— Ако тя поръча половин дузина книги за Делурос VIII, това означава, че смята да отиде там. Открий дали е поръчвала касета с лодинитски език — може да планира съюз с лодинитите. Не се занимавай с това, което прави в момента — тя е виждала настоящето толкова пъти и в толкова варианти, че сега сякаш играе в пиеса. Каквото и да казва или прави, за нея вече е минало, тя гледа дни и седмици напред.
— Не ми даваш много като начало.
Ледения се усмихна мрачно.
— Да не си се заблуждавал, че ще бъде лесно?
— Не, но…
— Помни, че си там само да събереш информация. Ако е прекалено трудно да го направиш и се наложи да откраднеш или да убиеш някого, за да я получиш, просто се откажи — тя ще види какво смяташ да правиш дори преди да си го помислил. Разбираш ли какво точно ти казвам?
— Да.
— Добре, защото от това зависи животът ти… Твоят и може би още на четиридесет трилиона — поправи се той.
ТРЕТА ЧАСТ
КНИГА НА СИЛИКОНОВОТО ХЛАПЕ
14.
Космодрумът на Моцарт беше точно до границите на на град Менует. Той осигуряваше основните неща на заобикалящата го земеделска общност — бакалия, малка медицинска клиника, три магазина за семена, два ресторанта, няколко малки хотела и театър, в който даваха представления четири-пет пъти в годината.
Съвсем близо до космодрума имаше огромни силози, където мутирали царевица и пшеница съхнеха и се складираха, докато не ги натовареха в корабите. Грамадни обори бяха пълни с генетично променен добитък, който стигаше до хиляда и осемстотин килограма, когато порасне.
Хлапето се приземи, уреди корабът на Ледения да бъде настанен в хангара и влезе в малката сграда на космодрума, където пътека го отведе директно до митническата кабина. Влезе вътре, седна и се оказа пред компютър със светещ червен сензор.
— Име? — попита механичен глас.
— Нийл Кайман — отговори той и после добави: — Познат още като Силиконовото хлапе.
— Покажете паспорта на сензора, моля.
Той вдигна паспорта си.