— Носите ли някакви храни или животни от друга планета?
— Не.
— Моля да посочите естеството на работата си на Моцарт.
— Търговец съм, специалист по компютърни чипове по поръчка на клиента, които могат да се имплантират по хирургически път.
— Притежавате ли поне две хиляди кредита или тяхната равностойност в брой или в банков кредит?
Хлапето показа парите, които Ледения му бе дал, и сензорът сканира стойностите им.
— Няма нужда от виза за екскурзията ви на Моцарт. Приятен престой, Нийл Кайман… Не мога да намеря нищо за вашия псевдоним — продължи компютърът. — Бихте ли желали да бъде вписан във вашия паспорт?
— Да.
— Подайте си отново паспорта, моля.
Той го направи и един много фин лазерен лъч изгори малък надпис върху титановата карта, точно под холограмата и законното му име.
— Имам няколко въпроса — Хлапето прибра паспорта в джоба си.
— Програмиран съм да отговарям на повечето въпроси, които се отнасят за Моцарт — отвърна компютърът. — Ако вашият изисква субективен отговор, ще ви насоча към подходящите планетни власти, които могат да ви дадат необходимата информация.
— Доста удобничко — каза хапливо Хлапето.
— Съществувам, за да служа.
— Трябва да отседна някъде, докато съм тук. Можеш ли да ми препоръчаш хотел в Менует?
Внезапно екранът на компютъра се оживи.
— В тези пет заведения има свободни стаи или апартаменти в момента — на екрана се появи списък.
— Можеш ли да ми направиш резервация?
— Да.
— Добре — Хлапето прегледа списъка. — Искам стая в Имението.
— За колко нощи ще искате да ви запазя стая?
— Не знам. Можеш ли да направиш отворена резервация?
— Да. На първия или на втория етаж?
— На втория.
— Стая 207 е резервирана на ваше име.
— Ще имам нужда и от кола.
Екранът се промени.
— Ето списък на свободните коли под наем на космодрума плюс дневните им разходи.
Хлапето избра една.
— И още нещо. Искам да разбера дали някой на планетата е специалист по имплантиране на биочипове.
— Не.
— Добре. Мога ли да дам обява в планетарните вестници или видео, че току-що съм пристигнал, че това е моята специалност, и че могат да се свържат с мен в Имението?
— Проверявам… Има три планетарни видеоканала, господин Кайман — два седмични и един ежедневен. Всеки от тях помоли за допълнителна информация за вашата обява.
— Разбирам — Хлапето замълча за миг. — Предполагам, че в стаята ми в Имението има компютър с планетарна връзка.
— Точно така.
— Вкарай адресите на рекламните отдели на трите видеоканала в компютъра ми. Ще съставя обявите, когато стигна там.
Чу се кратко бръмчене.
— Направено е.
— О, и още нещо. Искам списък на църквите на планетата.
Веднага се появи списък от четиринадесет църкви. Всичките секти му бяха познати, никоя не бе свързана с Миропомазания или Пенелопа Бейли.
— Благодаря.
Хлапето излезе от будката, отиде до площадката за наемане на коли и се подписа за тази, която избра. Включи карта, която показваше космодрума и Менует на видеоекрана в колата, и я подкара към града, минавайки покрай четири-пет километра оградени пасища на добитък.
Менует бе малък град и едва когато наближи търговския център, осъзна, че компютърът доста оптимистично е използвал думата „хотел“. Имението, също като останалите общежития, беше подновено здание, построено преди около два века. Било е доста внушителна къща, преди да я превърнат в пансион със стаи под наем. Сега подслоняваше гостуващите бизнесмени, повечето от които се занимаваха с мутирали семена и с торове, създадени за светове като този.
Остави колата на паркинг зад къщата, регистрира се на рецепцията, изчака докато ключалката на стая 207 бъде кодирана с неговия глас и се остави да бъде пренесен плавно с асансьора до второто ниво на общежитието.
Самата стая бе малко по-спартанска, отколкото онази на Олимп. Състоеше се от легло, два стола, компютърна станция в единия ъгъл и баня със сух душ и химическа тоалетна. Той извади адресите на офисите на видеоканалите от компютъра, написа кратка обява и я изпрати на всеки от тях. После поръча електронни издания на трите видеоканала, прегледа ги на екрана и не бе изненадан, че не намери нито дума за Пророчицата в тях. Излезе от стаята след час, слезе долу, прекоси улицата и влезе в малък ресторант, където си поръча обяд.
Когато се върна в хотела, вече имаше един отговор на обявата му от директор на силоз. Той се бе надишал на средствата за запазване на продукцията си и искаше чип, който да го предупреждава кога химичните съставки във въздуха са достигнали определено ниво. Хлапето помоли човека да му изпрати формулите на използваните средства и обеща да му се обади до три дни. После, понеже нямаше какво друго да прави, а не му се искаше да прекарва следобеда в създаване на чипа, реши да дремне преди вечеря.