— Предполагам, че няма да ми се довериш — усмихна се Мбоя.
Хлапето поклати глава.
— За всичко, което иска да знае, може да ме попита сама.
— Не е в неин стил, Нийл.
— Тогава ще трябва да го промени — каза твърдо Хлапето.
На Мбоя като че ли му стана забавно.
— Тя не се променя за другите хора, те се променят заради нея.
— Защо?
— Защото тя е Пророчицата… Защо толкова искаш да се срещнеш с нея?
— Вече ти казах.
— Знам какво ми каза. Помислих си, че ще поискаш да ми кажеш истината.
— Лъжец ли ме наричаш? — попита Хлапето.
— Не — отговори Мбоя спокойно. — Ако те нарека лъжец, вероятно ще се обидиш и тогава ще трябва да те убия — а ти ми изглеждаш приятен младеж.
— Може би ще ти е по-трудно да ме убиеш, отколкото си мислиш.
— Възможно е — призна Мбоя. — Много от хората, които съм убил, са били по-трудни мишени, отколкото съм си мислил — но така или иначе са мъртви… По-добре да сменим темата, преди да стана прекалено любопитен колко трудно ще ми е да те убия.
— Съгласен съм. Не искам да се карам с теб. Ти си просто наемник… Но пък ти ме излъга в таверната.
— И защо да съм те излъгал?
— Каза ми, че се занимаваш с контрол над паразити и вредители.
— Точно така е — отвърна Мбоя. — Именно за това съм тук: да видя каква напаст възнамеряваш да бъдеш и доколко трябва да те контролираме.
— Вече ти казах — повтори Хлапето. — Продавам компютърни чипове.
— Знам какво ми каза. Не ти повярвах тогава, не ти вярвам и сега.
— Поръчай си чип при мен и ще видиш, че грешиш — Хлапето се усмихна. — Ако не с друго, доказах го с играта си на билярд.
Сервитьорът дойде най-накрая с бирите, Мбоя хвърли две монети на подноса.
— На Моцарт правят доста добри неща — той направи гримаса, докато си пълнеше чашата, — но уви, бирата не е сред тях.
— Поръчай си вносна.
— Докато съм тук, се чувствам длъжен да подкрепям местния бизнес.
Хлапето го изгледа любопитно.
— Доста си странен за убиец.
— Честно казано, и ти си доста странен за пътуващ търговец — отвърна Мбоя.
Хлапето отново го погледна.
— Аз си гледах бизнеса — защити се той. — Ти дойде при мен.
— Това ми е работата.
— Така каза — потвърди Хлапето. — Но ми се иска да знам защо тя се интересува от мен.
Мбоя се ухили.
— Не е моя работа да питам защо.
— Ти само трябва да я защитаваш с цената на живота си, така ли?
— Грешиш.
— Барманът в таверната каза, че си й телохранител.
Мбоя поклати глава.
— Тя няма нужда от телохранител. Аз просто съм нейните очи и уши, когато е заета с друго — както през повечето време.
— Какво представлява?
— Различна е.
— В какъв смисъл?
— Аз би трябвало да задавам въпросите.
— Не съм длъжен да ти отговарям.
— Не — съгласи се Мбоя. — Но ще ме улесниш, ако го направиш.
Хлапето отпи една голяма глътка от бирата, после впери поглед в Мбоя.
— Не ми пука дали ти е лесно да си вършиш работата!
— Но когато съм разтревожен във връзка с работата си, ставам много лош. Повярвай ми, няма да ти харесам лош.
— Май и сега не ми харесваш кой знае колко — отвърна Хлапето.
Мбоя го изгледа внимателно.
— Може би не ми казваш нещо, Нийл?
— Като например?
— Не знам. Но повечето хора не ми говорят по този начин, освен ако не крият нещо.
— Това, което знам, си е моя работа — отговори Хлапето. — И престани да ме наричаш Нийл.
— Мислех, че така се казваш.
— Преди. Сега съм Силиконовото хлапе.
— Никога не съм чувал за теб.
— Ще чуеш. Това е обещание.
— И мислиш, че ще си изградиш репутация, като победиш Пророчицата, така ли? — попита Мбоя, очевидно развеселен от тази мисъл. — Приеми съвета ми, Хлапе, и забрави за нея. Тръгни след Гробокопача или може би Гущера Малой. Кой знае, ако си късметлия или ги хванеш в лош ден, може и да оживееш.
— Не съм дошъл на Моцарт да убивам — отвърна Хлапето. — Тук съм, за да продавам компютърни чипове.
— А, сега разбирам — усмихна се Мбоя. — Ще слушаме за теб като за най-известния галактически пътуващ търговец.
— Ще чуеш за мен, защото винаги ще има някой като теб, който не ме взема на сериозно. А това е грешка.
— Добре, ще се опитам да го запомня. — Мбоя млъкна и се вгледа в него. — Между другото, къде е силиконът, който те прави Силиконовото хлапе?
— На мястото си.
— Сигурно е така. Ти си специалист по чиповете за имплантиране, нали?
— Да.
— Е, ще ме извиниш, че не припадам от ужас.
— Извинен си — отвърна сериозно Хлапето.
Мбоя остави чашата си на масата.