— Интересен младеж си — продължи той. — Не ти се сърдя и ти желая дълъг и щастлив живот.
— Благодаря, смятам да му се насладя.
— Тогава приеми съвета ми и не търси… — внезапно Мбоя замръзна, вперил очи във вратата.
— Нещо не е наред ли? — попита Хлапето и се обърна да проследи погледа му.
В казиното бяха влезли трима мъже, облечени в семпли дрехи с джобове, пълни с оръжия. Но вместо да тръгнат към масите, разпръснаха се край стената, гледайки към Мбоя.
— Време е за работа — отбеляза ледено той. Стана и стигна до средата на залата. Спря на около пет метра от новодошлите.
— Вече ви казах, че не сте добре дошли тук — обърна се той към мъжа в средата.
— Знам какво каза — отвърна му онзи.
— Нищо не се е променило от последната седмица. Все още не сте добре дошли на Моцарт.
— О, напротив — мъжът се ухили. — Този път не съм сам.
— Както вече казах, нищо не се е променило — повтори Мбоя. — Мисля, че ще е най-добре и тримата да се обърнете и да се върнете обратно на космодрума.
— Няма начин.
— Е, не мога да ви накарам да се държите разумно — вдигна рамене Мбоя. — Но мога поне да го предложа.
— Знаеш за какво сме тук — продължи мъжът. — Къде е тя?
— Коя?
— Без игри. Дошли сме за Пророчицата.
— Пророчицата? — повтори Мбоя. — Никога не съм чувал за нея.
— Ако трябва да те убием, за да стигнем до нея, ще го направим.
— Какви са тия приказки за убиване? — попита приятелски Мбоя. — Това е мирен малък свят.
Мъжът се засмя.
— Щом е толкова мирен, какво правиш ти тук?
— Пазя мира.
— Ще те попитам само още веднъж. Къде е тя?
— Не е ваша работа. А сега аз имам един въпрос към вас.
— Така ли?
— Можете ли да броите до пет? Защото имате само пет секунди, за да изчезнете оттук.
Мъжът го изгледа за част от секундата, после заедно с другите двама посегна към оръжието си. Звуковият пистолет на Мбоя се появи в ръката му като с магия и двамата мъже бяха мъртви, преди да са извадили оръжията си. Той приклекна, прицелвайки се в третия, но разбра, че онзи вече е ранен — лявата му ръка димеше от лъча на лазерен пистолет. Мъжът стреля, но неточно и Мбоя го уби секунда по-късно.
— Някой да извика полицията! — заповяда Мбоя на редовните клиенти, повечето от които бяха налягали по пода и сега се изправяха. Двама мъже веднага излязоха от залата.
— Предполагам, че трябва да ти благодаря. — Мбоя се обърна към Хлапето, чийто лазерен пистолет още бе в ръката му. — Но беше глупаво да се намесваш. Защо, по дяволите, го направи?
— Исках да видя дали съм по-бърз от теб — отвърна Хлапето. — По-бърз съм.
— Застреля човек, когото не си виждал никога преди, само за да видиш дали си по-бърз от мен? — невярващо повтори Мбоя.
— Точно така.
— Някои биха нарекли това предумишлено убийство.
— Ако арестуват мен, със сигурност ще трябва да арестуват и теб. Мислиш ли, че ще го направят?
Мбоя го изгледа продължително.
— Знаеш ли, ти си опасен младеж.
— Да.
— Колко души си убил досега?
— Нито един — призна Хлапето. — Но имам чувството, че ще ми хареса, когато го направя най-накрая.
— Обзалагам се, че ще е така — Мбоя замълча за миг. — По-добре се прибирай в хотела. Аз ще се погрижа за властите.
Хлапето кимна и тръгна край телата към вратата. На прага се обърна към Мбоя.
— Бях по-бърз от теб.
— Но не го уби. Не улучи.
— Все още свиквам с чиповете. Ще се целя по-добре следващия път.
— Ако аз бях на неговото място, нямаше да има следващ път. Изненада го. Гледаше в мен, когато ти стреля… Вече знам на какво си способен и никога не би могъл да ме изненадаш.
— Аз и не искам. Ако те победя, ще бъде в честен двубой.
— Успокоително е да го знам — каза кисело Мбоя.
Хлапето остана на прага.
— Мислиш ли, че сега тя ще иска да ме види? — попита накрая.
— Не знам.
— Припомни й, че искаха да я убият.
— Не е нужно да й припомням — отвърна Мбоя. — Именно затова от ресторанта дойдох тук. Тя знаеше, че ще се появят.
— Припомни й го все пак — настоя Хлапето. — Все още имам нужда от съвет за инвестициите си.
— Разбира се.
Хлапето чу шум една пряка по-надолу. Полицията придружаваше двамата играчи от казиното, затова реши да последва съвета на Мбоя и да се върне в хотела. Оставането тук нямаше да го приближи до Пророчицата, а тази публичност можеше да го лиши от достатъчно клиенти и от претекста да остане две или три седмици на планетата.
— Отседнал съм в Имението — каза той на Мбоя.
— Знам.
— Ще чакам да се обадиш.
— Не се надявай прекалено много.
Хлапето излезе навън, изчака, докато полицията и играчите минаха покрай него и влязоха в казиното, после се прибра в хотела.