— Можете да се защитите, като се скриете.
— Мога да се защитя, като направя така, че нито един жив човек или такъв, който тепърва ще се роди, да не може някога да ме нарани отново. Ще направя каквото е нужно, за да си осигуря безопасност.
— Включително и взривяване на планети?
— Око за око, господин Кайман — а на Хадес имаше доста очи. Това, което се случи там, беше раздаване на правосъдие… Помислете по този въпрос, преди да решите да застанете на пътя ми.
— Не се и опитвам. Само искам да се присъединя към вас.
— Ако ви позволя да ми служите, трябва да ми се подчинявате напълно.
— Ще го имате.
— Ще сте добре платен, но ще трябва да вършите доста неща, които може да не са ви приятни.
— Вие ми давайте парите, а аз ще се тревожа за останалото — увери я Хлапето.
— Първото нещо, което ще поискам от вас, е да предадете Ледения.
— Така си и помислих — ухили се Хлапето.
— Това не ви ли притеснява?
— Не.
— Въпреки че ви е приятел?
— Той е от другата страна на барикадата. Няма начин да победи. Ако не ви го предам аз, някой друг ще го направи — тогава защо да не изкарам малко пари от това?!
Пенелопа го изгледа замислено.
— Изглеждате доста практичен млад човек, Нийл Кайман. Може би ще ми бъдете полезен по начин, по който дори не можете да си представите.
— Тогава съм нает, нали?
— Да.
— Все още не сме говорили за пари обаче — отбеляза той.
— Ще разберете, че съм доста щедра. И ако вие сте лоялен, ще придобиете такава власт, за която досега само сте си мечтал.
— Звучи доста добре. А между другото, вече не съм Нийл Кайман.
— О?
— Всеки тук по Вътрешната граница си избира ново име. Моето е Силиконовото хлапе.
Тя се усмихна.
— Доста впечатляващо и образно име. Ще свърши работа известно време.
— Имате ли друго предвид?
— Може би.
— Предполагам, че няма да ми го кажете сега?
— Когато му дойде времето — отвърна Пенелопа и се изправи. — А сега нашата среща свърши. Черната смърт ще ви заведе до хотела ви. Знам, че искате да пробвате силите си срещу него… Но от този ден нататък няма да се биете с никого, освен ако нямате изрична заповед от мен. Ясно ли е?
— Да — отговори неохотно той.
— Добре. Ще ви се обадя, когато имам нужда от вас.
— Виждате бъдещето — каза Хлапето, докато тя го съпровождаше през къщата. — Защо просто не ми кажете кога ще имате нужда от мен?
— Защото не съществувам, за да му служа, господин Кайман.
Той излезе през външната врата и се качи в колата на Мбоя. Пенелопа ги наблюдаваше как потеглят, после влезе в спалнята си и миг по-късно се показа отново с малка парцалена кукла. Притисна я обичливо до гърдите си и продължи да се взира невиждащо във времето и пространството, като от време на време правеше някой жест или заемаше различна поза, които да помогнат да се случи онова бъдеще, което тя виждаше и искаше.
17.
Мбоя чакаше Силиконовото хлапе в колата. Пътеката от покоите на Пророчицата отведе Хлапето при него и той се качи, все още опитвайки да вникне във всичко чуто. Миг по-късно Мбоя караше обратно към Менует.
— Как мина?
— Ще работя за нея — отвърна Хлапето.
Ледена усмивка се появи по устните на Мбоя.
— Напомни ми никога да не обръщам гърба си към теб.
— И какво трябва да значи това? — поиска да узнае Хлапето.
— Знам защо си дошъл и кой те изпраща. Ти току-що го предаде, Юда.
— Смятам да получа много повече от трийсет сребърника! — рече Хлапето. — Освен това, той няма никакви шансове. И ти го знаеш.
— Това няма значение. Когато се обвързваш с някого, трябва да си му верен.
— Защо не ме оставиш аз да се притеснявам за това? — попита ядосано Хлапето.
— Ами ако решиш, че Миропомазания е по-могъщ от Пророчицата? Пак ли ще си смениш работодателя?
— Трябва да е нещо доста специално, за да бъде по-могъщ от нея.
— Може би е. Предполага се, че има повече от сто милиона последователи, които го боготворят.
— Той е просто човек. А тя е нещо… повече.
Следващите няколко минути Мбоя караше мълчаливо. Минаха покрай същите ферми, както на идване. Когато приближиха Менует, той се обади отново:
— Надявам се, че ще трябва да се изправиш срещу него.
— Срещу Миропомазания? — попита Хлапето.
Мбоя поклати глава.
— Срещу Ледения.
— Той е един дебел старец, мога да се справя с него.
— Много хора си мислят, че могат да се справят с него. Но все още е жив. Дори Пророчицата не успя да го убие.
— Няма да създаде никакви проблеми — увери го Хлапето. — По дяволите, той все още си мисли, че съм на негова страна.
Мбоя се усмихна.