Може би оръжие, което ще бъде единствено негово? В края на краищата със своите имплантирани чипове той можеше да действа с всякакво оръжие със скорост и сръчност, с каквито никой друг не можеше да се похвали. Така че защо да се ограничава с лазерни, звукови или метателни оръжия?
Колкото повече мислеше върху тази идея, толкова повече му допадаше тя. Можеше да създаде оръжие, каквото никой друг не притежава и което можеше да бъде неговата запазена марка завинаги. А ако бъде и такова, което ще убие Пророчицата в подходящият момент, толкова по-добре.
Развълнуван, той отиде до компютъра, включи го и поиска да се свърже с малката библиотека на Менует и да извади информация за различните видове оръжия, използвани в момента. Не откри нищо полезно и започна да размишлява над идеята да се свърже с по-богата библиотека на някой от близките светове, когато екранът на компютъра почерня.
— Какво има?
— Получих съобщение — отвърна компютърът с механичен глас.
— Добре, нека го видим.
Беше от млада жена, загубила при катастрофа способността да си служи с лявата си ръка и сега се чудеше дали той може да създаде чип, който да възстанови контрола над ръката й.
— Кажи й, че ако нервите са прекъснати, по-добре да опита с изкуствена ръка. Ако е нещо друго, нека лекарят й да ми изпрати подробностите.
— Работя… — каза компютърът.
— Чакай! — извика Хлапето внезапно.
— Операцията спряна.
Вече се беше срещнал с Пророчицата, нямаше защо да продължава с преструвките.
— Просто й кажи, че съжалявам, но не мога да й помогна.
— Работя… Направено.
— Изключи се.
Компютърът се изключи, но миг по-късно се включи видеофонът.
— Да? — обади се Хлапето.
Над машината се появи холографското изображение на Пенелопа Бейли.
— Чувам, че моите две кучета пазачи са си ръмжали едно на друго — усмихна се тя.
— Мислех, че е мъж и няма да дотича при вас да се оплаква — каза презрително Хлапето.
— Той ми е подчинен, както и вие — отговори спокойно тя. — Моите служители нямат тайни от мен.
— Кажете му да си ходи.
— Защо?
— Нямате нужда от него. Сега имате мен.
— Бедни безполезни малък човеко, ти, който се мяташ в тъмнина и бленуваш за триумф и слава! Откъде можеш да имаш някаква представа за моите нужди?
— Не сте го наела заради личността му. Наели сте го, защото е Черната смърт… Е, сега за вас работи по-добър.
— По-добър в какво? — попита с усмивка тя. — Наистина ли мислиш, че имам нужда от теб, за да убивам враговете си?
— Нямахте нищо против той да го направи вместо вас снощи — отбеляза Хлапето.
— Той просто ми спести досадата да отстранявам трима неприятни индивиди. Нито за миг не съм била заплашена от тях.
— Хайде сега, мадам, ако нямате нужда от убийци, защо хора като Мбоя и мен работят за вас?
— Задействали са се велики сили — отговори тя, — сили, които са извън вашите представи. Всеки от вас има роля, която трябва да изиграе.
— Каква роля?
— Ще научиш съдбата си, когато настъпи моментът.
— Имам съдба?
— Разбира се. Именно затова те оставих жив.
— И какво щяхте да направите — да накарате Мбоя да ме застреля отвън, ако не поискахте да ме наемете?
— Все още не разбираш с какво си имаш работа, нали? В милион варианти на бъдещето ти преживяваш този ден, Нийл Кайман. Ти си доста здрав млад мъж, но в няколко от вариантите на бъдещето, които виждам, умираш от внезапен кръвоизлив в мозъка. А в едно бъдеще получаваш предупреждение за твоята смърт. Това бъдеще се случва, когато направя това — след тези думи тя отиде до стъклената стена и сложи двете си ръце на нея, с широко разперени пръсти и поглед, вперен в езерото.
Внезапна болка проряза главата на Хлапето. Извика, после падна на колене. Болката ставаше все по-силна, не можеше да се сравни с нищо, преживяно досега, и той се сви на топка, с юмруци, притиснати до слепоочията.
После болката изчезна внезапно. Отне му цяла минута да се изправи на крака и да фокусира поглед. Видя образа на Пенелопа да се усмихва срещу него няколко сантиметра над видеофона.
— Започна ли да разбираш? — попита спокойно тя.
— Как, по дяволите, го направихте от такова разстояние? — промърмори той.
— Видял си какво направих с Хадес и въпреки това се учудваш на възможностите ми. Може би Черната смърт е прав — не си достатъчно умен, за да си ми полезен.