— Той ли ви каза това? — извика Хлапето.
— Разбира се — отвърна тя. — Той няма тайни от мен.
— Е, ако съм толкова тъп, че да не мога да работя за вас, може би трябва да се върна при Ледения — каза грубо той.
За частица от секундата си помисли, че най-накрая улови емоция на лицето й — вероятно ужас или омраза, или просто презрение, но тя се изпари веднага щом погледът й се фокусира отново върху него.
— Няма да е много умно от твоя страна, Нийл Кайман. Ще си мъртъв, преди да напуснеш планетата… Ти ми даде клетва за вярност. Само аз мога да те освободя от нея, ти не можеш да си я оттеглиш сам. — Усмихна се безчувствено. — Или искаш още една демонстрация на моята сила?
— Не. Вие печелите. — Поне засега, добави той наум.
— Ти си буен точно като младо животно. Няма да го считам за твой недостатък. Всъщност му се възхищавам. Но като всяко младо животно е нужно да те опитомя. Нравът ти трябва да се обуздае. Тогава ще започнеш да оправдаваш вложените средства.
— Аз не съм животно — промърмори Хлапето.
— Всички вие сте животни — рече тя и прекъсна връзката.
18.
Следващите пет дни Хлапето прекара в шляене из Имението. Ядеше, спеше, гледаше холовидео, пиеше по малко, играеше понякога хазарт и неуспешно се опитваше да не скучае. Прие няколко сделки за биочипове само за да избегне бездействието.
Нетърпеливо чакаше Пенелопа Бейли да го повика и не можеше да разбере защо го нае и го остави да гние в малък хотел на безинтересна планета. И тогава, на петата вечер след срещата им, той хвана новините по видеоканала и разбра, че тя не е бездействала.
Според репортажа повече от осемдесет храма на тридесет различни свята, принадлежащи на последователите на Мойсей Мохамед Христос, известен още като Миропомазания, са изгорели по неизвестни причини. Убити били почти 200 000 мъже и жени и ранени двойно повече. Разбира се, имаше подозрения за умисъл, но в нито един от храмовете не бяха открити следи от палеж.
А и защо да открият някакви доказателства, помисли си Хлапето с мрачна усмивка. Искаш този храм изгорен до основи? Направи с ръката си така и вятърът ще духне пламъка на свещта към пердетата. Искаш храмът да бъде обхванат от пламъци? Мини три метра вдясно и човек със запалена пура в ръка ще получи сърдечен удар и минута по-късно рогозката ще се подпали. Застани на един крак и светкавица ще удари друг храм.
Беше непонятна сила — и въпреки това се нуждаеше от него, от Мбоя и много други, чиито имена не знаеше, а за функциите им можеше само да гадае. Тя беше въплътената мощ, но не бе всемогъща — жителите на Хадес я бяха държали в плен почти седемнадесет години. Имаше нужда от помощ, неговата помощ, въпреки че не разбираше защо. А и можеше да бъде победена или поне притисната до стената. Ледения го бе доказал, а Хлапето положително бе способен да стори същото като него, ако не и повече.
Провери новините и следващата сутрин — още дванадесет храма бяха прибавени към общия брой, и отиде на закуска. Изчака два камиона да минат, прекоси улицата и влезе в малкия ресторант, където ядеше през повечето време. За негова изненада Мбоя, който обикновено седеше до късно в казиното, пиеше кафето си на една маса в края на почти празната зала.
— Добро утро — поздрави той, когато видя Хлапето.
— Добро утро.
— Седни при мен.
Хлапето огледа ресторанта, после вдигна рамене и мина покрай дузината празни маси. Седна срещу Мбоя и си поръча кафе и кифла.
— Не съм те виждал през последните дни — рече мъжът.
— Размотавах се наоколо. Работех върху чипове през повечето време.
— Защо се занимаваш с това? Сега работиш за нея. Не се нуждаеш от прикритие.
— Ще спра, когато тя реши да ми даде някаква задача — Хлапето зарея поглед през прозореца. — Израснах на подобна планета. Тук няма какво да се прави.
— Упражнявал ли си се да стреляш напоследък? — попита ухилено Мбоя.
— Няма нужда. Това е просто въпрос на приспособяване към имплантираните чипове. Вече свикнах с тях.
— Тогава приемам, че повече няма да пропускаш целта.
— Точно така — отвърна сериозно Хлапето.
— Добре, радвам се да го чуя.
— Не обичам някой да ми се подиграва рано сутринта — добави Хлапето и понечи да стане от масата.
— Не ти се подигравах — възрази Мбоя. — Бях искрен.
— Да бе.
— Така е, аз се отказвам. Рано или късно тя ще те изпрати срещу хора, които аз усмирявах заради нея. Не си ли точен в стрелбата, няма да се радваш на добро здраве.
— Ти се отказваш? — попита изненадано Хлапето.
— Да.
— Не си ли малко млад за пенсиониране?
— Не се оттеглям. Просто повече няма да работя за нея.