— Защо? — попита Хлапето, когато кафето му най-после пристигна.
— Не слушаш ли новините, не гледаш ли каналите? Тя току-що започна необявена война срещу Миропомазания.
Хлапето се намръщи.
— Знаеш ли нещо за него, което аз не знам?
— Вероятно не.
— Тогава какво общо има това с напускането ти?
— Виж, аз съм стрелец. Изкарвам си прехраната с убийства. Не се гордея с това, но не се и срамувам. Живея според моите правила: никога не съм се изправял срещу човек, който да няма шанс да ме победи, и повечето от онези, които съм убил, са си го заслужавали.
— И какво?
— Не разбираш ли? Тя може да убие милион хора, без дори да напусне дома си — той се намръщи. — Това вече не е убийство, не и както аз го разбирам. Това е геноцид, а аз не искам да участвам в него.
— Каква е разликата между това да убиеш трима или три хиляди? Те всички са последователи на Миропомазания и искат смъртта й.
Мбоя въздъхна.
— Трудно е да се обясни.
— Опитай.
— Добре. За мен убийството е професия и си има своите правила. Стоиш достатъчно близо, за да видиш очите на противника си, даваш му шанс да се откаже, говориш с него, опитваш се да надникнеш в душата му и да разбереш слабостите му. Рискуваш живота си, за да отнемеш неговия. Това е лична работа… За нея е просто целесъобразност. Десет или десет милиона човека — няма значение. И никой от тях не е имал възможност да избяга. Никой от тях дори не е знаел какво го е убило.
Хлапето помисли върху думите му, после поклати глава.
— Не те разбирам. Ти уби нейни врагове и тя уби свои врагове. Единствената разлика е в броя.
— Това е състезание или поне така трябва да бъде. Аз се състезавам с моя противник, да, но също така и със стандарта за съвършенство, който съм си изработил. Не ме интересува дали човекът, за когото работя, е на вярната или грешната страна, въобще не ме засяга. Това е принцип и е важно състезанието… Но тя — тя наруши всякакви правила. Аз се състезавам със себе си, — а тя с Господ или може би с Природата. Никой друг не може да убива така разточително. Тя не се нуждае от мен, а аз не искам да съм част от нищо, което тя прави.
— Но тя наистина има нужда от теб, иначе не би ти плащала.
Мбоя поклати глава.
— Сега има теб и й желая късмет. Колкото до мен, отивам в звездния куп Кинелус, където никой никога не е чувал за Миропомазания или Пророчицата.
— Скоро всеки ще чуе за мен — долетя глас откъм вратата. Двамата се обърнаха и видяха Пенелопа Бейли да стои там, вперила поглед в тях.
— Предполагах, че ще се появите — обади се Мбоя.
— А какво очакваше? — отвърна Пенелопа. — Даде ми клетва, а сега смяташ да я нарушиш.
— Сигурно сте знаела, че ще го направя, иначе не бихте наела него — Мбоя кимна с глава към Хлапето.
— Защо го наех, не е твоя работа.
— Така е — съгласи се Мбоя и сви рамене. — Единствената ми грижа е как да се измъкна от тази ситуация. — Той впери поглед в Пенелопа. — Можете да задържите всички пари, които трябваше да получа.
Тя поклати глава.
— Нямам нужда от пари. Наех теб. Все още не си изпълнил задачата си.
— Щом можете да виждате бъдещето, значи знаете, че напускам и нищо не може да промени решението ми. Ако ме принудите да остана сега, просто ще хвана следващия кораб оттук веднага след като си тръгнете.
— Не, няма — отвърна Пенелопа. — Няма да напускаш, докато не ти кажа, че можеш.
— Но защо? Имате Хлапето. Казва, че е по-бърз от мен, и от всичко, което знам, личи, че е прав. Нямате нужда от мен.
— Единствено аз знам от какво се нуждая — настоя Пенелопа. — Ти ми даде клетва, че ще ми служиш. Няма да те освободя от нея.
— Можете да убиете цели планети, без дори да напускате къщата си — възрази Мбоя. — Защо съм ви необходим да убивам враговете ви един по един?
— Не ти дължа никакви обяснения — студено рече Пенелопа. — Ти дойде при мен да търсиш работа. Аз те наех. И сега ти ще изпълниш условията на нашата уговорка.
— Вероятно сте ме подвела да дойда — както манипулирате всичко останало. Вие не признавате свободната воля.
— Какво правите тук? — попита Хлапето, който ги бе слушал напрегнато.
— Тук съм, за да спра Черната смърт да ме предаде.
— Ако виждате бъдещето, знаете, че нямам никакво намерение да ви предавам — Мбоя се опита да говори разумно и с равен глас. — Просто искам да се махна оттук.
Пенелопа го гледаше в очите, без да мига.
— Няма да го допусна — каза тя.
— Но защо? — настоя той.
— Казах ти: все още не си изпълнил задачата си.
— А каква, по дяволите, е моята задача?
— Да ми служиш вярно и покорно.
— Колко дълго?
— Докато вече нямам нужда от теб — отвърна Пенелопа.