— Да умре в Менует?
— Да ти даде възможност да докажеш своята вярност към мен. Беше необходимо да се окажеш в такава ситуация, в която би умрял, ако нямаш доверие в моите сили и не се подчиняваш на моята власт.
— Защо? — попита Хлапето. — Вече имахте Мбоя.
Тя поклати глава.
— Той беше обречен да ме изостави.
— А откъде знаете, че аз няма да го направя?
— Защото си достатъчно себичен, алчен и неморален и знаеш, че имаш най-голяма полза от лоялността си към мен.
— Не съм сигурен дали тази характеристика ми харесва.
— Въпросът не е дали ти харесва — отвърна Пенелопа, — а дали е вярна. Имаш само двама приятели по Вътрешната граница — Феликс Ломакс и Карлос Мендоса, а си тук, работиш за мен и си готов да предадеш и двамата.
— Какво знаете за Гробокопача? — попита изненадано Хлапето.
— Нима мислиш, че аз нямам шпиони и информатори или че можеш да скриеш някакви тайни от мен? — попита тя развеселено. — Не се опитвай да смениш темата, Фидо: изостави ли ги или не?
— Името ми е Силиконовото хлапе.
— Името ти е това, което аз ти избера. Точно както и твоята съдба.
— Като говорим за съдби, има много хора, които биха платили страхотни суми, за да узнаят каква е вашата.
Тя погледна към езерото.
— Знам каква трябва да бъде, но все още има прекалено много променливи и неизвестни величини в уравнението — тя се обърна и го изгледа. — Именно затова си тук.
— Какво очаквате да направя? — попита Хлапето.
— Имам много задачи за теб, а ако успееш да ги свършиш, ще бъдеш богато възнаграден. Провалиш ли се, със сигурност ще умреш.
Хлапето въобще не се стресна.
— Това е глупаво. Защо просто не прочетете бъдещето и не ми кажете какво да правя, за да успея?
Тя поклати глава и отново погледна към езерото.
— Това предполага, че има само едно бъдеще — отговори тя. — А както вече ти обясних, вариантите на бъдещето са повече, отколкото песъчинките на плажа. Все още не мога да видя всички еднакво ясно.
Хлапето седна на канапето и простря ръце на облегалката зад гърба си.
— Добре. Тогава ми кажете каква е следващата ми задача.
Тя се обърна към него, но той отново имаше усещането, че гледа покрай и през него в бъдещето.
— Ще убиеш Мойсей Мохамед Христос, който се нарича още Миропомазания.
— Просто така? — попита усмихнато Хлапето. — Той вероятно е пазен по-добре от Секретаря на Демокрацията и сигурно е добре скрит.
— Знам къде е.
— Колко телохранители има?
Тя вдигна рамене.
— Няма значение. Неговите телохранители, с едно изключение, няма да ти създадат проблеми.
— Кой ще ми създаде проблеми?
— Феликс Ломакс.
— Гробокопача? Какъв проблем може да създаде той? За Бога, той все още мисли, че работя за него и за Ледения.
— Ще разбере.
— Ако вие не му разкриете, няма — каза уверено Хлапето. — Или искате да кажете, че е телепат?
— Нито той, нито аз сме телепати — отговори Пенелопа. — Но от друга страна, не сме и глупаци. Той ще те види и ще се досети защо си там.
Хлапето размисли над думите й и вдигна рамене.
— Тогава ще го убия.
— Няма да е толкова лесно, колкото си мислиш.
— Убих Мбоя, нали?
— Аз бях там да ти помагам.
— Вие дори не си помръднахте пръста. Убих го съвсем сам.
— Не съм помръднала дори пръст? — повтори тя с усмивка. — А защо според теб пистолетът му засече?
— Е, след това — отвърна неохотно Хлапето.
— Ти наистина си вярваш, а? — попита тя с въздишка. — Ти си глупак, фидо.
— Казах ви да не ме наричате така! — извика грубо той.
Тя го погледна развеселено.
— Мислиш, че ще ме уплашиш? Или че и мен ще убиеш толкова лесно, колкото Черната смърт?
Той я погледна сърдито, но не отговори.
— Възхищавам се на проявите на характер във всяко младо животно, дори и в млад мъж — продължи тя. — Но ако още веднъж го проявиш спрямо мен, ще се наложи да те накажа. Там има много мъже, които трябва да бъдат убити. Необходимо е да се научиш да направляваш яростта си… Трябва също да се научиш, че да си млад, силен и бърз, дори безстрашен не е достатъчно, за да се изправиш срещу противник като Феликс Ломакс.
— Хайде де — подхвърли небрежно той. — Ако загазя, вие ще направите както в случая с Мбоя и всичко ще свърши. Защо се опитвате да го изкарате по-сложно, отколкото е?
— Ще бъдеш на стотици, може би хиляди светлинни години от мен — каза тя, — Не мога да контролирам събитията с такава прецизност от толкова голямо разстояние. Ако можех, нямаше да имам нужда от теб.
— Мога да се справя и без вас — рече уверено той.
— Ако задачата беше непосилна, нямаше да те изпращам. Презирам безсмислените загуби.