— Е, тогава?
— Знам, че можеш да убиеш Миропомазания. Но не знам дали ще го направиш наистина.
— Благодаря за доверието — каза саркастично той.
— Има много варианти на бъдещето, в които го убиваш, и няколко, в които убиваш и Феликс Ломакс. Но има и почти толкова, в които ти лежиш мъртъв в краката на Ломакс.
— Никой от последните няма да се случи.
— Надявам се, но не знам със сигурност.
— Аз знам — Хлапето замълча за миг. — Веднага след като се погрижа за Гробокопача и Миропомазания, вероятно ще тръгна след Ледения.
Тя поклати глава.
— Той е единственият мъж, от когото някога съм се страхувала. Няма да го убиеш.
— Той е един старец, който оставя други хора да се бият заради него.
— Няма да се изправиш срещу него нито сега, нито в бъдеще.
— Но аз мога да се справя с него!
— Той беше отговорен за смъртта на единствения човек, когото някога съм обичала — каза тя толкова тихо, че Хлапето трудно долови думите й. — Той е мъжът, който убеди Демокрацията да се опита да ме убие. — Тя млъкна, а спомените нахлуваха в съзнанието й. — Той е причината да остана затворена на Хадес, след като подредих събитията и организирах бягството си. Когато и да страдах — а аз съм изстрадала доста, повярвай ми, той беше в дъното на нещата.
— Още една причина да го убия.
За пръв път, откакто я познаваше, безизразната маска падна от лицето на Пенелопа. Тя обърна лице към него, а очите й блестяха с ужасяваща омраза.
— Той е мой — прошепна тя.
Хлапето напусна Моцарт шест часа по-късно. Докато корабът му излизаше от орбита, той все още размишляваше над невероятната ярост в гласа на Пенелопа и чувстваше облекчение, че всичко, което трябва да направи, е да се изправи срещу най-добрия убиец и най-могъщия фанатик в галактиката. Не завиждаше на Ледения.
А далеч зад него Пенелопа Бейли притискаше своята кукла до гърдите си и се чудеше какъв би бил животът й, ако се беше родила обикновена жена. Тогава осъзна, че за пръв път от много години плаче. Изтри сълзите от бузите си, отпъди всички мисли за нормален живот и отново започна да подрежда различните варианти на бъдещето.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
КНИГА НА МИРОПОМАЗАНИЯ
20.
Феликс Ломакс се събуди стреснато, защото корабът му сигнализира, че е получено съобщение. Изправи се рязко, примига бързо няколко пъти и заповяда активиране на екрана.
Веднага се появи холограма на Мило Корбеккиан с ясна гледка на планината Олимп през прозореца зад бюрото му.
— Добро утро, Гробокопачо. Трябваше ми малко време да те открия.
Ломакс вдигна рамене.
— Ледения постоянно е в движение. Изпуснах го на Сладка вода, а после и на Конфуций IV… Не се старае да прикрие следите си. Рано или късно ще го настигна.
— Съвсем скоро — съгласи се Корбеккиан. — Току-що научих, че най-накрая се е върнал на Последен шанс.
— Сигурен ли си?
— Моят източник твърди, че го е видял.
— Забелязвам, че твоят източник не смее да се изправи срещу него — рече хапливо Ломакс.
— Миропомазания възложи задачата на теб. Никой от нашата организация няма да се опита да го убие, докато ти не се провалиш.
— Няма да се проваля. Само се приготви да изпратиш втората част от парите на сметката ми, като се чуем следващия път.
— Имаме споразумение. Няма да го нарушаваме.
— Дано!
Ломакс прекъсна връзката и даде курс на навигационния си компютър към Последен шанс, в отдалечения край на Вътрешната граница. После откопча колана, проправи си път в претъпкания кораб към тоалетната, обръсна се, взе един сух душ и се почувства малко поосвежен. Избра няколко мутирали плода от кухнята, заповяда на компютъра да му свари кана с кафе и седна да изяде портокалите без кори и сладките лимони.
Бяха изминали две скучни седмици, откакто срещна Миропомазания. Нямаше намерение да настига Ледения, където някой лоялен служител на новия му работодател може да ги види, затова нарочно тръгваше по грешни следи и стигаше на Сладка вода и Конфуций доста след като неговата плячка бе изчезнала. Не искаше да се свързва с Ледения по междукосмическото радио и да му каже за откритията си, защото не бе сигурен дали хората, които работеха на различните станции, не бяха последователи на Миропомазания. Така че пилееше времето си в очакване Ледения да се върне на своя свят.
В същото време бе успял да научи доста неща за империята на Миропомазания и стигна до заключението, че Мойсей Мохамед Христос всъщност представлява сериозна заплаха за всички светове по покрайнините на Демокрацията, а вероятно и по цялата Вътрешна граница. Може би държеше в подчинение легионите си благодарение на религията, която бе измислил, и все пак той беше всичко друго, но не и обикновен фанатик. Организацията му бе изградена според военните закони и действаше като по часовник. Всеки човек знаеше мястото си, на кого рапортува и какво се очаква от него. Финансирането му бе доста сложно: Миропомазания прекарваше по-голямата част от капиталите си през верига от четири свята в рамките на един галактически стандартен ден, като получаваше лихва от всяка банка за работните часове, преди да прехвърли капитала в следващата.