— И?
— Може и да има начин, но не съм сигурен.
— С такава като нея е по-добре да си сигурен.
Ледения поклати мрачно глава.
— С нея никога не можеш да си сигурен. Всичко, което имаш, е надеждата.
Внезапно откъм казиното долетя пронизителен вик — миньор беше ударил печалба на рулетката. Мъжът подскочи няколко пъти от радост, обърна чиповете си в пари и предложи да почерпи всички клиенти — доста разумно предложение, защото имаше само шест души в казиното и четирима на бара.
— Та докъде бях стигнал? — Ледения се обърна обратно към Ломакс.
— Казваше, че има начин да я победиш.
— Е, поне има такава възможност.
— Ще ми кажеш ли каква е тя?
— Ще направя дори нещо повече. Ще те взема за помощник.
— О? И как?
— Дойде тук по работа, нали?
— Дойдох тук да ти кажа какво съм научил — поправи го Ломакс.
— Дойде да ме убиеш по заповед на Миропомазания.
— Е, поне той си мисли така.
— Имам нужда от неговата помощ за моя план — продължи Ледения. — Естествено на мен няма да ми помогне, но има голяма вероятност да послуша теб.
— И защо, по дяволите, да го прави? Ще му докладвам, че си напуснал Последен шанс, преди да пристигна тук. — Той замълча, после се усмихна студено. — Дори и да ми повярва, няма да има кой знае каква полза от мен. — Той размисли над перспективите. — Може би ще страня от него и ще живея от първоначалната вноска, която ми даде за твоето убийство.
— Не — прекъсна го Ледения. — Няма да му пробутваш очевидната лъжа, че не си ме намерил, и няма да се криеш от него. Казах ти — имам нужда от неговата помощ.
— И какво трябва да направя?
— Ще спечелиш доверието му и после ще се изкачиш няколко стъпала в организацията му, за да можеш да ми бъдеш още по-полезен.
— И как си мислиш, че ще успея да го направя? — настоя Ломакс.
Ледения се усмихна.
— Като ме убиеш, разбира се.
21.
Бяха в офиса на Ледения. Ломакс, седнал в ъгъла под многобройните почетни значки и награди, дадени на Карлос Мендоса за неговата петнадесетгодишна служба за правителството, разглеждаше различните ръчни оръжия. Накрая вдигна глава.
— Мисля, че най-лесно ще бъде с метателен пистолет. Ще го напълним с халосни патрони. Вдигат страхотен шум, а ти ще сложиш малко кръв в найлонов плик под туниката си. Просто ще се хванеш за гърдите, когато чуеш изстрелите, и ще го спукаш.
— Така е — съгласи се Ледения. — Но ти не използваш такова оръжие, запазената ти марка е лазерният пистолет.
— Доста трудно ще е да подправим изгорено от лазерен пистолет. Мога да го настроя на точно разстояние, но ако си трийсет сантиметра по-далеч, всеки ще види, че не съм те улучил, а ако си пет-шест сантиметра по-близо, ще ти опека сърцето.
— А какво ще кажеш за звуков пистолет? — попита Ледения.
Ломакс поклати глава.
— Ако ще използвам пистолет, който не е мой, по-логично е да опитаме с метателен.
Ледения помисли малко, после въздъхна.
— Добре, май ще трябва да се спрем на този вариант.
Ломакс стана, отиде до бара срещу бюрото на Ледения и си наля питие от личните му запаси.
— Мислиш ли, че ще успеем да я излъжем? — попита той, след като пресуши чашата и си наля още една.
— Никога не съм мислил да лъжем нея — отвърна Ледения, извъртайки се на стола си, за да го вижда. — Ако тя погледне в бъдещето, ще ме намери в някои от вариантите му.
— Тогава защо?…
— За да заблудим него.
— Защо да си правим труда?
— По две причини. Първо, не искам да губя времето и средствата на Миропомазания да ме преследва. И второ, ще ми се с едно зрелищно убийство да спечелиш доверието му… Всъщност с две убийства.
— Две? — учуди се Ломакс.
— Ако не греша, нашият приятел Нийл Кайман е преценил Пенелопа Бейли, сравнил я е с нас и е решил, че ще живее по-дълго, минавайки на нейна страна.
— Възможно е.
— А тъй като тя въобще не се нуждае от личен телохранител, много вероятно е да го прати да убие или мен, или Миропомазания. Хлапето не е гений, но не е и самоубиец. Ако го прати срещу мен, той ще избяга. Знае, че никой не може дори да ме докосне на Последен шанс. Но ако го прати срещу Миропомазания, ти ще спечелиш още точки пред твоя шеф, като го убиеш.
— Мога ли да го убия? — попита Ломакс. — Спомена, че си е имплантирал разни чипове.
— Това е твоят занаят. А той е просто хлапе с бързи рефлекси и мания за величие. Мисля, че ще намериш начин.
Ломакс се намръщи.
— Имам чувството, че няма да е толкова лесно, колкото го описваш.
— Аз ще се изправя срещу самата Пенелопа Бейли — каза със студена усмивка Ледения, — Извинявай, но сърцето ми не се свива от страх за професионален убиец, който ще трябва да убие едно безразсъдно момче, подтиквано от хормоните си.