— Взех си бележка — Ломакс отвърна на усмивката му. Внезапно отново стана сериозен. — Знаеш ли как да се справиш с нея?
Ледения вдигна крака на бюрото.
— Работя по въпроса.
— Е, изправял си се срещу нея два пъти. Вероятно си научил нещо.
— Не много — беше отговорът. — Първия път просто се опитах да я спра да убие скъп за мен човек. Втория път се помъчих да й попреча да избяга от затвора на Хадес. Всъщност никога досега не съм възнамерявал да я нараня.
— Може ли да бъде направено?
— Не знам — отвърна искрено Ледения. — Смятам, че може би имах шансове за успех, докато беше на осем години. Но сега? — Той вдигна рамене. — Знам само, че трябва да опитам.
— Имаш ли нещо против да те попитам нещо?
— Давай.
— Защо трябва да опиташ? Миропомазания е несъмнен фанатик, заклел се да победи Демокрацията и има стотици милиони последователи, които ще стрелят по всичко, ако им заповяда. Но Пророчицата — тя никога не е причинявала неприятности и едва ли има армия, която да командва. Тогава защо не я оставим на мира?
— Тя няма нужда от армия — отговори Ледения и запали тънка антареанска пура, — И сама е много по-могъща от Миропомазания. — Ледения дръпна от пурата. — Май не разбираш какво всъщност представлява тя: нейните мотиви не са обикновени, мислите й не протичат като при хората, силите й със сигурност не са човешки, както и целите й.
— Какви са целите й?
— Каквито и да са, противоречат на нашите.
— Защо си толкова сигурен?
— Някой ден, ако оживееш след всичко това, отиди до системата Алфа Крепело — каза Ледения.
— И после какво?
— После се опитай да откриеш третата планета.
— Искаш да кажеш, че е разрушила цяла планета? — попита Ломакс, като свърши и второто си питие и се върна на стола си.
— Точно така.
— Защо?
— Беше затворник за шестнайсет години там.
— Имала е причина все пак.
— Да убие всички на планетата? — настоя Ледения. — Какво ще стане, ако следващата година не хареса сметката за данъците си? На Делурос VIII има единайсет милиарда души. Повярвай ми, може да я унищожи толкова лесно, колкото и Хадес.
— Хадес?
— Алфа Крепело III.
— Според твоите сведения опитвала ли се е някога да премахне човек, който не е искал да я убие? — продължи Ломакс упорито.
Ледения се върна назад през годините към един вечно млад убиец, проснат мъртъв на улицата, и една дребна, жилава жена с лице, сгърчено от недоумение и болка, докато червеното петно се уголемяваше по ризата й.
— Според теб може би не — отвърна той. — Но аз казвам да.
— В какво се състои разликата?
— В това, че когато имаш силата да спасяваш хора, но ги оставяш да умрат, аз го тълкувам като убийство.
— Това е спорен въпрос.
— Ето защо казах, че може и да не се съгласиш с мен… Но въпреки всичко е важно. Или си с мен, или не. А ако не си с мен, тогава си с нея, независимо дали го съзнаваш или не.
— Ти плащаш сметките — каза лаконично Ломакс. — Освен това кой знае? Може да взема да убия Миропомазания като допълнителен бонус.
Ледения рязко поклати глава.
— В никакъв случай! Имаме нужда от него.
— Ние ли? За какво?
— Всяко нещо с времето си — отвърна Ледения.
— Можеш да ми се довериш.
— Знам — съгласи се Ледения. — Всъщност без тебе не мога да направя това, което е необходимо. Но просто все още не съм сигурен във всички подробности.
— Когато си тръгна оттук, как ще успееш да ми съобщиш какво искаш да правя?
— Дай ми специален код за твоя кораб. — Ледения угаси пурата си, извади нова от джоба на туниката, промени намерението си и я върна обратно. — Когато съм готов да действам, ще се свържа с теб и ще ти дам инструкции.
— Може да не е достатъчно. Миропомазания се мести постоянно. Възможно е да сме на всяка от петдесетте планети, когато накрая решиш да ме потърсиш. Има голяма вероятност да съм извън обхвата… Може би аз трябва да се свържа с теб.
Ледения вдигна рамене.
— Както искаш.
— В „Краят на пътя“ ли ще бъдеш?
— Във всеки случай ще съм на Последен шанс — Ледения надраска един номер върху лист хартия. — Ето моя код. Вкарай го в корабния си компютър, когато тръгваш.
— Благодаря. Може ли още един въпрос?
— Казвай.
— Какво ще стане, ако му направи силно впечатление, че съм те убил и реши да ме изпрати срещу Пророчицата?
— Няма да го направи.
— Откъде знаеш? Никога не си го срещал.
— Никой не се издига до неговото положение, ако няма мозък или не го използва. Ти си достатъчно добър да убиеш мен, но си прекалено ценен, за да те загуби заради нея. Много по-полезен ще си му като телохранител.