— Ами ако не знае, че тя вижда бъдещето? — настоя Ломакс. — Възможно е да мисли, че може да бъде убита като всеки друг.
— Тогава не се съгласявай.
— Той не е човек, с когото можеш просто да не се съгласиш.
Ледения се вторачи в него за момент.
— Добре тогава, ще се погрижа да не си в състояние да тръгнеш срещу Пенелопа Бейли поне няколко седмици.
— Не ми харесва как звучи.
— Нито пък ще ти хареса във физически смисъл. Но е единственият начин да сме сигурни, че няма да те изпрати срещу нея.
Ломакс отвърна на погледа на Ледения.
— Добре, нека го чуя.
— Май ще трябва да те раня леко довечера. Това ще придаде правдоподобие на мотива ти да ме застреляш.
— Колко леко? — попита подозрително Ломакс.
— Може би в ръката или крака, достатъчно да не ти позволи да тръгнеш след Пенелопа.
— А ако Силиконовото хлапе се появи след три дни?
— По дяволите — измърмори Ледения. — Забравих за него. — Той въздъхна. — Ще можеш да се справиш с него, ако си в стопроцентова форма, но не и ранен. Предполагам, че ще се наложи да го инсценираме.
— Звучи доста амбициозно за двама мъже, които не са професионални актьори — отбеляза Ломакс.
— Ще стане — увери го Ледения. — Докато някой се вгледа внимателно, всичко ще е свършило. Ще си тръгнеш веднага — ще дам инструкции на моите хора да те пуснат, а няколко мъже ще чакат отвън да те придружат до кораба, в случай че някой все пак реши да отмъщава за смъртта ми или другата възможност — да иска да си спечели репутация, убивайки човека убил Ледения. А мен ще ме отнесат веднага в офиса, преди някой дори да ме е погледнал. Слухът ще тръгне утре сутринта, Последен шанс ще отрича официално няколко дни, но после ще признае, че съм убит от Гробокопача — той се ухили. — Щом се окажеш на сигурно място при Миропомазания, може дори да обявим награда за главата ти, за да изглежда още по-правдоподобно.
— Сигурен ли си, че всичко това е необходимо? — попита Ломакс. — Защо просто не се скриеш замалко, а аз ще пусна слуха, че съм те убил.
— Не, налага се да изиграем този фарс. Някой е казал на шефа ти, че съм на Последен шанс. Това означава, че този някой ме е видял. От всичко, което знаем, той все още е на планетата, значи сигурно ще бъде в бара или казиното довечера. Искам да кажа, че никъде другаде не може да се отиде, по дяволите. Който и да е той, трябва да види, че ме убиваш, и да потвърди историята ти, иначе съществува риск Миропомазания да не ти повярва.
— Добре — Ломакс се облегна назад на стола и се усмихна. — Предполагам, че мога да живея със славата на убиец на Ледения… Чудя се колко ли хора са умрели, опитвайки се да се сдобият с такава слава?
— Много повече, отколкото можеш да си представиш — отвърна Ледения с мрачна усмивка.
22.
„Краят на пътя“ бе препълнен. Ломакс дойде, след като взе сух душ и хапна в стаята си. Озова се в компанията на постоянните посетители — миньори, търговци, изследователи, авантюристи, ловци на глави, проститутки и неудачници, някои облечени в пищни, многоцветни коприни и сатени, други в дрехи, по-подходящи на фронта. Имаше и известен брой клиенти от извънземен произход: няколко канфорити, лодинити и робелианци, огромен торквил и дори двама миниатюрни ефирни андриканци — първите от този вид, които виждаше.
Ледения не се мяркаше наоколо, затова Ломакс се разходи покрай хазартните маси. Мина край рулетка и маси за двадесет и едно, изгуби за няколко минути седемдесет кредита на джабоб. Андриканецът, който го би, изглеждаше по детски доволен от себе си, перчейки се и размахвайки парите със смях, звучащ като деликатен звън на камбани. Дори Ломакс се развесели и накрая се върна в таверната.
Повечето маси бяха заети. Имаше две свободни близо до казиното, но последното нещо, от което се нуждаеше, бе да си проправя път за бягство през половин дузина ловци на глави, някои от които щяха да се чудят дали ще бъде обявена награда за главата на убиеца на Ледения. Затова изчака да се освободи маса до външната врата.
Седна, поръча бутилка цигниански коняк, наля си една чаша и огледа още веднъж стаята. Пътеката към вратата бе свободна. От мястото си имаше изглед към огромното, прозрачно от едната страна огледало зад бара, където Ледения щеше да разположи двама мъже да го пазят. Беше отчасти в сянка, така че ако не мърдаше много-много уж ранената си ръка, никой нямаше да се усъмни. Най-добрите ловци на глави — поне според славата им, бяха на около двадесет метра, при хазартните маси и едва ли биха рискували да улучат клиентите, докато той се измъква към вратата.