Леко опипа лявата си ръка. Изкуствената кръв беше точно над бицепса му, където Ледения щеше да я спука с ножа. После отново провери оръжието си — метателното, пълно с халосни патрони, висящо на дясното му бедро, откъдето щеше да го измъкне със „здравата“ си ръка. На лявото пък беше лазерният пистолет, в случай че обещаната от Ледения защита не свършеше работа.
Ломакс накара тялото си да се отпусне, доволен, че е направил всичко необходимо, за да осъществят измамата. Сега трябваше просто да изчака Ледения, който от своя страна искаше да бъде сигурен, че дори информаторът на Миропомазания вече е дошъл.
Една проститутка седна до него и той поговори няколко минути с нея. Когато разбра, че не може да измъкне пари от него, тя се премести при друг по-перспективен клиент и някак си езикът на тялото й предаде на другите проститутки, че мъжът в черно не е в настроение.
Най-накрая, след като мина още един час, Ледения се показа от офиса си. Мина покрай масата на Ломакс, без да издава с нищо, че го познава, прекара няколко минути в поздравяване на клиенти, провери хората си при хазартните маси, за да види положението в казиното, и тогава се спря на бара за бира. Пресуши чашата на един дъх, поиска нова и я занесе на масата на Ломакс.
— Готов ли си? — попита тихо.
Ломакс кимна.
— По-готов не мога да бъда.
— Добре. Нека изчакаме още няколко минути, в случай че нашият човек си поспива следобед.
— Дори и да го прави, имаш вече над сто свидетели.
— Наистина — призна Ледения. — Но ми се иска Миропомазания да има отчет от очевидец. Аз самият бих постъпил така.
— Ти си шефът — Ломакс взе чашата си и отпи глътка от коняка.
Прекараха няколко минути в мълчание, сетне Ледения се обади отново:
— Мисля, че е време. — Замълча замалко. — Мразя да гледам как напускаш Последен шанс — добави студено той. — Това, дето го пиеш, е доста скъпо.
— Всичко е наред — отвърна с усмивка Ломакс. — Писах го на сметката си, която нямам намерение да плащам.
— Как така няма да я платиш! — изкрещя Ледения с глас, който прокънтя в таверната. — Когато си в моето заведение, не се различаваш от останалите клиенти!
— Ще се изненадаш колко по-различен съм, старче. — Ломакс все още не крещеше, но говореше достатъчно силно, за да бъде чут.
— И ти кървиш като всеки друг! — отвърна грубо Ледения, извади нож и го наръга в лявата ръка точно под лакътя, а Ломакс почувства да го пронизва остра болка и кръв — истинска кръв, обагри ръкава му.
— Трябваше да бъде по-нагоре, задник такъв! — изсъска през зъби той, докато Ледения откриваше старото си тяло срещу него в опит да се нахвърли отгоре му.
— Реших, че не можем да рискуваме — прошепна Ледения. — А сега ме застреляй, преди някой да се втурне да ни разтървава.
Ломакс успя да извади метателното оръжие и миг по-късно четири шумни изстрела проехтяха в таверната. Ледения се хвана за гърдите, сряза торбичката с ножа, завъртя се така, че всеки да види гърдите и корема му, потънали в кръв, и се строполи на пода.
Докато вниманието беше насочено към Ледения, Ломакс прибра метателното оръжие, с мъка извади лазерния пистолет и го прехвърли в здравата си ръка. След това започна внимателно да се оттегля, нащрек за всеки признак, че някой от клиентите може да се опита да го спре. Нищо не се случи и миг по-късно той се озова на улицата.
— Да вървим! — прошепна един глас и трима мъже веднага го заобиколиха.
— Само за момент — каза той завалено. — Трябва да си прибера нещата.
— Какви неща? — прошепна гласът. — Стоиш точно пред „Краят на пътя“.
— Сигурно вали — измърмори Ломакс. — Целият съм мокър.
— Какво има? — обади се друг глас. — Колко изпи тая нощ, а?
— Не много — отвърна Ломакс. — Но какво ми става? Чувствам се замаян.
— Хайде! — прошепна трети глас. — Преди някой да те е последвал!
— Да — съгласи се Ломакс. Внезапно падна на колене. — Не мога да стана — измънка той.
— Господи! — изсъска някой. — Вижте ръката му! Мисля, че Ледения е улучил артерия. Загубил е много кръв.
— Тогава му направете турникет, но нека се махаме оттук!
— Не го друсайте! Потънал е в кръв.
— Много хубав коняк — промърмори Ломакс и припадна.
23.
Не помнеше нищо от следващите четири часа. Очевидно го бяха превързали, пъхнали в кораба му и настроили навигационния компютър да го отведе на стотици светлинни години и там да остане неподвижен между звездните системи.
Можеха да ми дадат поне малко упойка, помисли си кисело той — пронизваше го болка при всяко движение на лявата му ръка. Бяха срязали ризата му и превързали ръката с няколкото останали чисти ленти плат, но кръвта се бе съсирила и той се измъчи, докато откриваше раната. В аптечката имаше дезинфекционни средства в изобилие, но нищо, с което да зашие или обгори раната. Затова заповяда на кораба да кацне на първата човешка планета.