Шестимата мъже се вгледаха мрачно в Ломакс и измърмориха съгласието си.
„Чудесно. Още шестима, които искат да ми забият нож в гърба. Точно от това имах нужда!“
— Искам веднага да извършите разследване и да установите как този убиец е успял да проникне през нашата охрана, как се е проврял в крепостта при наличието на сто въоръжени мъже, които би трябвало да ме пазят точно от такова нещо. — Миропомазания се усмихна ледено. — Когато отчетът е в ръцете ми, а го очаквам най-късно тази вечер, ще раздадем правосъдие спрямо всички, които го заслужават.
Лицата на мъжете издаваха нежелание да се сблъскат с неговата представа за правосъдие.
— Ръката ви отново кърви, господин Ломакс — обърна се Миропомазания към Ломакс. — Погрижете се за нея и после елате при мен в трапезарията. Имаме да обсъждаме много неща.
— Наистина ли, господарю мой?
Миропомазания кимна.
— Тя не успя да го предпази. Може би не е свръхчовек в края на краищата. — Очите му горяха страстно. — Скоро може да се сбъдне желанието ви, господин Ломакс.
— Желанието ми?
— Нали искахте да я убиете?
— Да, господарю мой — отвърна Ломакс, чудейки се в какво точно се забърква.
— Мисля, че веднага след като ръката ви оздравее, ще ви дам тази възможност.
— Благодаря, господарю мой — отвърна Ломакс, поклони се и се оттегли от стаята.
„И как ще се измъкна от това, Леден?“
25.
Ломакс се върна в стаята си и забеляза, че лявата му ръка наистина кърви. Влезе в банята да смени превръзката, после се протегна към кутията с болкоуспокояващи… и спря.
Затвори вратата и претърси всеки сантиметър от банята.
Накрая, доволен, че няма следящи камери по тавана и стените, взе едно хапче и скри кутията в кобура си, точно под лазерния пистолет.
После излезе от банята, отиде до вратата на спалнята и й заповяда да се отвори. Този път пред нея имаше охрана от четирима. Предположи, че е по-скоро за неговата безопасност, отколкото поради недоверие от страна на Миропомазания.
— Трябва да отида до кораба си — заяви той.
— Нещо не е наред ли, господине? — попита един от мъжете.
— Оставил съм останалите си хапчета там. Болкоуспокояващи и хапчета против възпаление.
— Мога да изпратя някой да ги вземе, господине — предложи той.
Ломакс поклати глава.
— Корабът има сложна охранителна система. Човекът ви ще я включи веднага щом се опита да отвори люка… Можете ли да ме закарате дотам? Съмнявам се, че ще мога да намеря космодрума сам.
„Това трябва да успокои съмненията ви.“
— Разбира се, господине — отвърна човекът от охраната. — Нека да предупредя Миропомазания и да му кажа защо ще закъснеете за срещата.
— Разбира се — съгласи се Ломакс.
Човекът от охраната отиде няколко крачки встрани, свърза се с Миропомазания по радиото, прошепна нещо, послуша за миг и се върна при Ломакс.
— Всичко е уредено, господине — каза той. — Пред главния вход ви чака кола. Миропомазания желае да се присъедините към него за обяд, когато се върнете.
— Благодаря. — Ломакс тръгна по коридора. След малко се носеше по твърдата повърхност на окъпаната от слънцето пустиня, като се чудеше каква раса е живяла на това място. Космодрумът изникна веднага след като заобиколиха огромната дюна, защитаваща крепостта, но светлината и перспективата му изиграха лоша шега в определянето на разстоянието — на колата й отне цели пет минути повече, отколкото той предположи, за да стигне до кораба му.
— Ще ви чакам тук, господине — каза шофьорът.
— Не е необходимо — отвърна Ломакс. — Може да се позабавя.
— За да вземете няколко хапчета, господине?
— Искам да презаредя лазерния си пистолет.
— Имаме презареждащо устройство и в крепостта, господине.
— Доверявам се само на моето — отговори Ломакс.
Шофьорът вдигна рамене.
— Както кажете, господине.
— Може да отнеме половин час, а не искам нито ти, нито колата да прегреете. Защо не отидеш на наблюдателната кула и не пийнеш нещо студено? Поглеждай към кораба и когато ме видиш да излизам през люка, просто ела и ме прибери.
— Както кажете, господине — съгласи се шофьорът, който вече се чувстваше неудобно от горещия въздух, нахлуващ през отворената врата откъм Ломакс. Подкара към кулата веднага, щом Ломакс отвори люка на кораба си, влезе и затвори люка.
Вътре беше непоносимо горещо. Веднага включи климатика и за кратко време температурата падна до поносимо ниво. Започна да зарежда пистолета си — не искаше да го хванат да го прави довечера в крепостта. После се настани на пилотското място, включи радиото, замаскира сигнала си, доколкото можа и предаде по подпространствената честота частния секретен код на Ледения.