— Малките момичета ли? — попита объркано той.
— Всички.
— Да, предполагам, че ще те отбягват.
Тя го погледна отново и само за миг неземната й безизразна маска изчезна.
— Мислех, че съм избягала от Уестърли, Калиопа, Убийствен рай и Хадес, но всъщност никога не е имало истинско бягство, нали? Моцарт е просто една по-голяма килия от тази на Хадес, а галактиката е още по-голяма килия от Моцарт.
— Не можеш да избягаш от това, което си — отвърна Ледения.
Тя пак не отговори веднага.
— Знаеш ли нещо много интересно, Леден?
— Какво?
— От всички хора, които съм познавала, откакто напуснах Хадес като зряла жена, единствено ти ме гледаш без отвращение. Със страх — да, както и се полага, и напрегнатост, но без отвращение.
— Не се отвращавам от теб — отвърна Ледения. — Да, имам различни чувства, но отвращението не е сред тях.
— Всеки друг мъж или жена го чувстваше — видях го дори на лицето на Черната смърт, а и в очите на твоя млад шпионин. — Тя въздъхна дълбоко. — Виждах го всеки ден от моя живот, дори в очите на собствената си майка.
— Съжалявам — каза искрено Ледения.
— Мислиш ме за чудовище — продължи тя. — Но ти гледаш само отвън. Повярвай ми, Леден, много по-лошо е да бъдеш Пенелопа Бейли, отколкото да се страхуваш от нея. Вдъхвам страх и омраза със самото си съществуване. Намирам се в постоянен затвор, хваната в капана на това тяло, както самото то бе пъхнато в малката килия на Хадес… Единственото ми успокоение беше Планът.
— Планът? — повтори той.
— Работя над него с години — обясни тя. — Започна да се оформя в главата ми, докато бях в килията на Хадес, а го осъществявам от момента, в който си върнах свободата.
— Какво включва? — попита Ледения. — Контрол над Демокрацията? Или премахването й?
— Дори и сега, в последния ден на нашия живот, по средата на този разговор, ти не успяваш да ме разбереш. Нямам никакво желание да управлявам никого. Нямам армия, не контролирам политици, не съм събрала несметни богатства.
— Тогава какво представлява този план? — настоя той.
Тя го изгледа равнодушно.
— Просто това — върху нито едно дете няма да тежи отново проклятието да вижда бъдещето. Има около триста мъже и жени с генетичен потенциал да родят още една Гадателка, още един Оракул, още някой като мен. Манипулирах събитията, строях и унищожавах планетни икономики, променях цели политически системи, за да не допусна тези хора да се срещнат. — Тя пак замълча. — Това е моят подарък към твоята галактика, Ледени. Нещо повече, това е дарът ми към неродените. Нито едно дете няма да бъде отблъснато от хората си, както бях аз.
Той отвърна на погледа й.
— Ти наистина си готова да умреш, нали?
— Скоро. Имам да свърша още няколко неща. — Тя затвори очи за момент, после отново ги отвори. — Позволих на Мойсей Мохамед Христос да живее и да се бие за каузата си. С разгрома му тази сутрин той повече не може да заплаши изхода на Плана. — Тя вдигна рамене, — Нека вашата прехвалена Демокрация открие дали може да управлява, или е толкова корумпирана, че времето й е отминало.
— Не знаеш ли отговора?
— Повече не се интересувам от отговора.
Внезапно тя мина покрай него, заобиколи езерото и влезе в къщата. Миг по-късно излезе с нещо малко и меко в едната си ръка.
— Като че ли се сещам за тази кукла — обади се Ледения.
Тя поклати глава.
— Нова е. Тази, която ти помниш, се разпадна, докато бях в затвора на Хадес, и разбира се, аз не помолих за друга, тъй като жените не си играят с кукли. — Тя въздъхна. — Някъде по пътя открих това, което другите винаги са знаели: че не съм жена. — Тя отново впери поглед в него. — Мисля, че е време.
Той внимателно извади оръжието си от кобура и се прицели в нея.
— Кажи си молитвата към твоя Бог — каза спокойно Пенелопа. — Вълната енергия от натискането на спусъка ще активира експлозивите ти.
— Само за секунда — рече Ледения. — Има по-добър начин.
— Мислех, че си готов да умреш. Надявах се, че не лъжеш, защото и двамата няма да преживеем този ден.
Той внимателно извади една малка капсула от жилетката си и я прикрепи към ударника на пистолета.
— Позволи ми да сваля жилетката и да я изключа.
— Защо?
— Тази бомба е повече от достатъчна да убие и двама ни. Ако жилетката избухне, ще убие десет хиляди души.
— И защо да ми пука за тях? — попита Пенелопа.
— Нека го направя заради това, което биха били за теб при други обстоятелства.
Тя помисли върху настойчивата му молба, после кимна. Той прекъсна превключвателя, свали жилетката, влезе в къщата с нея и я остави внимателно на дивана. После се върна при езерото, където Пенелопа го очакваше.