— Прицели се добре, Карлос Мендоса.
— Точно за това съм тук — отвърна той, вдигна оръжието и го насочи към сърцето й. Внезапно замръзна.
— Имам един въпрос. Вероятно ти си единственият жив човек, който може да знае отговора.
— Какъв е той?
— Можеш ли да видиш дали има живот отвъд?
— Господи, надявам се, че не! — каза тя и потръпна от погнуса.
Ледения натисна спусъка.
32.
Преди да се освободи от тялото на мъртвия командир, Ломакс изчака, докато корабът на Миропомазания се оттегли към Новата Гоби, оставяйки след себе си разбитите си съратници. После, тъй като беше предпазлив човек и имаше всички намерения да оцелее, почака още няколко часа.
Накрая, изчакал колкото сметна за необходимо, поиска разрешение за кацане и се приземи на малък космодрум на около двеста метра от кораба на Ледения.
Няколко минути прекара в митницата, после уреди презареждане на кораба и място в хангара. Отвън, пред наблюдателната кула, чакаха две коли и той се качи в по-близката.
— Накъде? — попита шофьорът.
Ломакс извика адреса на Пенелопа Бейли от компютърния указател.
— Вчера закарах един човек там — отбеляза шофьорът, когато минаваха покрай огромните пасища и полета от двете страни на пътя.
— Накуцващ старец ли?
— Точно така.
— Знаеш ли дали се е върнал обратно?
— Ако се е върнал, не е наемал кола — отвърна шофьорът.
Ломакс провери лазерния си пистолет, за да е сигурен, че е с пълен заряд.
— Каза ли ти нещо?
— Само че имал лична работа, за която трябва да се погрижи — рече шофьорът. — Странно нещо обаче: накара ме да го оставя на около километър и половина от мястото, където отиваше. Предполагам, че е искал да се поразходи.
— Вероятно — съгласи се уклончиво Ломакс.
Продължиха в мълчание, докато не видяха геодезичната кула.
— Е, тук е — обади се шофьорът. — И вие ли ще искате да повървите?
— Не, предпочитам удобството.
Колата спря пред къщата минута по-късно.
— Да ви почакам ли?
— По-добре не. Ще ти се обадя, ако имам нужда.
Ломакс слезе от колата и отиде до входната врата. Беше заключена. Тъй като не го разпозна, системата за сигурност отказа да го пусне вътре и той предпазливо заобиколи отзад.
Намери каквото бе останало от тях до езерото. Не много, но достатъчно, за да ги разпознае. Задната врата на къщата не беше заключена и вътре той откри жилетката на Ледения, пълна с експлозиви. Въпреки че се опита, не можа да възстанови какво точно се е случило, макар крайният резултат да бе ясен за всекиго.
Намери барака за инструменти, скрита в храстите, счупи ключалката, унищожи алармата с лазерния си пистолет и претърси малката стая, за да намери лопата. Избра едно сенчесто място под огромно дърво до езерото, изкопа плитък гроб и погреба останките им.
Запълни гроба, после се замисли как да го отбележи. Съмняваше се, че някой от двамата ще иска религиозен символ, а нямаше намерение да остава на Моцарт, докато им направят надгробен камък. Тогава погледът му попадна върху нещо дребно и меко на земята. Отиде до него и го вдигна — беше малка обгоряла кукла.
Опита се да си представи какво общо можеше да има куклата с някой от тях и накрая сви рамене. Пък и нямаше голямо значение: освен жилетката, която беше прекалено опасна, това беше единственият предмет наоколо с който можеше да отбележи гроба. Закрепи я на един къс клон и го заби в земята.
Вярно, не беше кой знае какъв белег, но бе най-доброто при дадените обстоятелства. Влезе в къщата, извика колата по видеофона и двадесет минути по-късно бе на път за космодрума.
ЕПИЛОГ
Бяха изминали пет месеца и за своя голяма изненада Ломакс се намираше на Сладка вода, а робот му сервираше питие.
— Това е всичко, Сидни — каза Робърт Гибс, а роботът се поклони и напусна стаята.
— Добре, господин Гибс — обади се Ломакс. — Ето ме тук. Предполагам, че сега ще ми кажете за какво е всичко това.
— Става въпрос за побъркан фанатик, наречен Миропомазания — отвърна Гибс, — с когото, вярвам, сте имал връзка в миналото.
— Какво за него?
— Ние го искаме.
— Ние? — повтори Ломакс.
— Демокрацията — уточни Гибс. — Отново съм на служба и отговарям за своя отдел, въпреки че ми разрешиха засега да действам от собствения си дом.
— Тогава нека Демокрацията отиде и си го хване — отговори Ломакс. — Той си мисли, че съм мъртъв, и от моя гледна точка това е доста здравословно.
— Смятам, че не разбирате колко сериозна е ситуацията, господин Ломакс — настоя Гибс. — Този човек е заплаха за съществуването на нашето правителство.