— Никога ли не почивате, никога ли не спите? — попитах аз.
— При толкова много работа?
— Та-та.
— Чакайте — протегнах ръка аз. Ръкостисканията им, макар и черно-бели, бяха топли. — Ту-дум.
И двамата поеха с палячовски подскоци и залиталия към вратата.
През останалата част от нощта, изтрита от лазерните лъчи на Виртуалните реалности,
1. те срещнаха горила на потънал в мъгла мост над дълбока пропаст,
2. потънаха във водата с циментирани крака,
3. докато седяха завързани, чуха заканата на някакъв луд да им смени главите,
4. Лаурел прескочи дървена ограда. Харди, опитвайки се безгрижно да направи същото, я събори.
Естествено грандиозният финал беше как Оливър Харди, балансиращ на върха на стълба с огромна торта с горящи свещи, надуто уверен в достойнството си, прави само една грешна стъпка. С отчаян вик тортата и Оли бавно политат във въздуха, докато накрая се приземяват върху подредената маса, лицето на Оли е цялото в сметана, масата се чупи и тортата и Оли се стоварват на пода, полилеят и всички картини по стените също падат и накрая картините, полилеят, масата, тортата и Оли се оказват погребани под горящите свещи! А после! После картините скачат обратно на стените, полилеят на тавана, тортата възвръща формата си и се отделя от Оли, който полита нагоре и застава на върха на стълбата с торта в ръце, гледа надменно към всички нас с престорена скромност, сякаш ни казва „ето че пак почнах“, но този път без падане, без писъци! Гледай!
И ето че започна отново, черно-бял, винаги уверен, винаги подхлъзващ се, винаги падащ върху масата, наивни картини, полилей-гилотина.
Пандемониум от аплодисменти на Алфа Центавър.
— Но кога ще се върнете? — извиках им аз.
— Когато има най-голяма нужда от нас — каза Оли. — Когато започне Скръбта, когато дойде Самотата. А сега кажи вълшебните думи. Онези, които ги каза ченгето, когато не преместихме колата.
Стан и Оли зачакаха, докоснали шапките си.
— Оли, оправи си връзката — казах аз.
Оли си оправи връзката.
— Стан, оправи си перчема.
Стан отметна коса.
Поех дълбоко дъх и креснах:
— Разкарайте се оттук или ще ви глобя за блокиране на движението!
Като подскачаха, размахваха шапки и кършеха рамене…
Лаурел и Харди изчезнаха.
Плачът не спря до третия бомбайски джин.