— И да крадеш, да ни грабиш…
— Ти, ти открадна парите — потвърди друг.
Чорбаджията замръзна на мястото си и побледня.
— Ще се оплачем… прошение ще дадем, кмете, не искаме да ни яздиш…
Кмета кипна:
— Е, па кому ще се оплачете? Началника е с мен, окръжния управител е с мен, министеро е с мен… Какво ще направите, а можете ли да…!
Чорбаджията изрече мръсна псувня. Селените наскачаха.
— На бога ще се оплачем, бе изеднико.
— И той е с мен, голтаци! — Вдигна се страшна врява. Няколко буйни селяни скокнаха, хвърлиха се въз чорбаджията, свалиха го и почнаха мерно и тежко да слагат немилостиви юмруци по широкия му гръб.
— Кой не бие, господ да го убие — закле ги някой от селяните. Тогава се трупнаха всички.
Чорбаджията ревеше, пъшкаше, молеше се с глас продължителен, дрезгав, умилителен и висок, сякаш четеше пред светите стъпки на бога прошението на жителите от с. Голяма Неволя.