Нора Робъртс
Прослава в смъртта
Задушаван от амбиция най-недостойна.
Първа глава
Мъртъвците бяха нейният занаят. Живееше и работеше с тях, изследваше ги. Дори ги сънуваше. И сякаш това не бе достатъчно, ами дълбоко в душата си тайно скърбеше за тях.
Десетте години служба в полицията я бяха накарали да свикне с престъпленията и тя гледаше на смъртта и многобройните й причини равнодушно и дори цинично, като изследовател. Почти всеки ден се сблъскваше с гледки като тази, разкриваща се пред очите й на мръсната, тъмна улица, обгърната от мрака на дъждовната нощ. Но все пак не беше напълно лишена от чувство, не можеше да остане безразлична.
Убийството вече не я шокираше, но продължаваше да я отвращава.
Помисли си, че навярно мъртвата е била красива. Дългата й, златиста коса беше разпиляна върху мръсния тротоар, блестящите кичури напомняха слънчеви лъчи. Очите й, широко отворени и безжизнени, запечатали ужаса от смъртта, бяха тъмновиолетови и се открояваха върху мъртвешки бледото лице, окъпано от дъжда.
Беше облечена с елегантен костюм. Материята имаше същия цвят като очите й. Закопчаното сако странно контрастираше със запретнатата й пола, разкриваща стройните й бедра. Носеше пръстен и обеци със скъпоценни камъни, на ревера й проблясваше скъпа брошка. Протегнатата й ръка сякаш се опитваше да достигне захвърлената встрани кожена чанта със златна закопчалка.
Гърлото й беше прерязано.
Лейтенант Ив Далас приклекна до тялото и внимателно го огледа. Гледката и миризмата й бяха добре познати, но всеки път имаше и по нещо ново. Жертвата и убиецът сякаш оставяха свой отпечатък и всяко убийство се различаваше от другите.
Сцената на престъплението вече беше заснета на видеокасета. Сега я обграждаха полицейски сензори и специален, почти невидим параван, с цел любопитните да се държат на разстояние и да не унищожат възможните улики. Уличното движение, макар и слабо във въпросния район на града, беше отклонено. В този час на нощта почти не се мяркаха летателни апарати, поради което не представляваха проблем за полицията. От секс-клуба, намиращ се на отсрещната страна на улицата, долиташе ритмична музика, от време на време заглушавана от провикванията на посетителите. Разноцветните светлини на въртящата се реклама пулсираха върху екрана и хвърляха ярки отблясъци върху тялото на жертвата.
Ив можеше да нареди да затворят временно клуба, но й се стори излишно. Макар че бе 2058 година, употребата на огнестрелни оръжия отдавна бе забранена, а генетичните тестове изтръгваха в зародиш наследствената склонност към насилие, убийствата продължаваха да се извършват. И все още бяха толкова често срещано явление, че любителите на забавления, изпълнили клуба, положително щяха да се вбесят, задето им развалят удоволствието само заради някаква си заклана жена.
Униформен полицай стоеше до работещата видеокамера. Встрани от монитора двама служители от лабораторията по съдебна медицина се опитваха да се предпазят от проливния дъжд и говореха по служба, не пропускайки да коментират резултатите от спортните състезания. Все още не бяха направили оглед на тялото и не бяха разпознали жертвата.
„Питам се дали не е по-страшно — каза си Ив, — когато познаваш убития.“ Погледът й стана суров, докато наблюдаваше как дъждът измива кръвта.
Познаваше прокурорката Сисли Тауърс само от съдебната зала, но това й беше достатъчно да я причисли към жените със силен характер.
Помисли си:_„Жена с успешна кариера, която не се страхува от битките и упорито се стреми към възтържествуват на правосъдието. Нима го е търсела тук, в този долнопробен квартал?“_
Ив въздъхна, пресегна се и отвори елегантната и скъпа кожена чанта, за да извади паспорта на жертвата и да потвърди самоличността й.
— Сисли Тауърс — продиктува тя на записващото устройство. — Жертвата е от женски пол, четирийсет и петгодишна, разведена. Живее на Ийст Ейти, номер 61 Б. Очевидно целта на убиеца не е обир. Бижутата на жертвата не са докоснати. В портфейла й са открити… — Тя прегледа съдържанието му и продължи: — Няколко едри банкноти, петдесет кредитни жетона, шест кредитни карти. На пръв поглед няма следи от борба или сексуално насилие.
Отново погледна жената, просната на тротоара, и се запита:_„Какво, по дяволите, си търсила тук, Тауърс? В този мръсен квартал, толкова далеч от коридорите на властта, от луксозната сграда на собствения си дом?“_