— Би прозвучала много свежо, предполагам — съгласи се мъжът. — Но едва ли произведение с подобна философска основа би могло да бъде създадено от поповете, които поначало ги пишат тия работи. Може би бихте искали да кажете още нещо по въпроса, сър, след пиесата — и край едно буренце с бира?
— С огромно удоволствие — прие демонът. — Аз съм Аззи Елвул, по професия джентълмен.
— А аз съм Питър Уестфал — представи се непознатият. — Търговец на зърно. Магазинът ми е до катедралата „Свети Григорий в полята“. Но вижте, актьорите отново започват.
Пиесата не стана по-добра. След като свърши, Аззи придружи Уестфал и няколко негови приятели до „Знакът на шарената крава“ на улица Холбек, край главната улица. Съдържателят донесе буренцата. Ливна се бира. Аззи поръча за всички овнешко с картофи.
Уестфал бе получил известно образование в някакъв бургундски манастир. Той беше едър мъж на средна възраст, червендалест и почти плешив. Жестикулираше обилно и беше склонен към подагра. След като отказа месото, Аззи го заподозря във вегетарианство — един от отличителните белези, по които можеш да разпознаеш еретик-катар4. Не че това имаше значение за демона, но той си го отбеляза за всеки случай — можеше и да потрябва. А сега следваше да си поговори с Уестфал и неговата компания за пиесата.
Когато Аззи се оплака, че на пиесата й липсвала оригиналност, Уестфал забеляза:
— Всъщност, сър, никой и не очаква от нея оригиналност. Това е история с най-поучително внушение.
— На туй ли му викаш поучително внушение? — тросна се Аззи. — „Ти си трай, пък всичко ще се нареди“? Много добре знаеш, че което колело скърца, него смазват — ако не се оплачеш, нищо няма да се промени! В историята за Ной Господ се проявява като тиранин. Трябва някой да Му се възпротиви! Кой казва, че Господ винаги е прав? Не може ли човек сам да преценява? Ако бях драматург, щях да напиша нещо къде-къде по-свястно!
Уестфал реши, че мислите на Аззи са необичайни и провокиращи, и му се прищя да го ступа, но забеляза, че младежът има странното излъчване на човек, свикнал да командва. А се знаеше, че хората от Двора често се предрешват като обикновени джентълмени, за да хващат по-лесно на тясно непредпазливите. И така, Уестфал запази съмненията за себе си и най-накрая използва късния час като извинение, за да се оттегли.
След като компанията си тръгна, Аззи поостана в кръчмата. Не беше сигурен какво да предприеме. Хрумна му да проследи Илит и пак да опита хитрините си за съблазняване, но осъзна, че това няма да е добър ход. Вместо това реши да потегли към континента, както смяташе отначало. Замисли се — дали да не постави своя собствена пиеса? Пиеса, която ще тръгне право срещу тия „морални драми“ с техните блудкави поучения. Неморална драма!
ГЛАВА 3
Идеята да постави неморална драма тъй бе обсебила Въображението на Аззи, та чак го бе подпалила. Жадуваше за големи дела, както едно време — първо в случая с Принца и после в оная история с Йохан Фауст. Сега пак искаше да направи удар, да смае света — и духовния, и материалния.
Пиеса! Неморална драма! Пиеса, която би създала нова легенда за човешката съдба и сам-самичка, без ничия помощ, би насочила приливите на Късмета към Царството на Мрака!
Знаеше, че задачата хич не е от лесните. Знаеше, че го очаква яка работа. Но знаеше и кой точно е човекът, който би му помогнал да създаде пиесата: Пиетро Аретино. Един ден той щеше да се прочуе като велик европейски ренесансов драматург и поет. Само да можеше да го убеди…
Нейде след полунощ взе окончателно решение: ще го направи!
Аззи прекоси Йорк и излезе сред полята. Нощта бе великолепна — небето бе цялото поръсено с лъскави звезди, блеснали по неподвижната сфера, на която бяха прикрепени. Богобоязливите хорица още преди часове си бяха изпоналягали. Като видя, че наоколо няма жива душа — богобоязлива или не, — той съблече двуредното си сатенено сако и разкопча пурпурната си жилетка. Имаше прекрасни мускули — срещу скромна такса свръхестествените същества можеха да поддържат форма чрез магии, като използваха услугите на една адска служба с рекламен девиз „Зъл дух в здраво тяло“. Щом се съблече, веднага разбърза ленената превръзка, която притискаше към тялото демонските му криле, прилични на прилепови. Налагаше се да ги крие, докато обикаля сред хората. Ех, колко бе хубаво отново да разпериш криле! Направи от ленената превръзка бохча за дрехите си и я върза на гръб. Провери дали парите му са на сигурно място — беше губил пари по този начин преди, когато не внимаваше къде ги пъха. Засили се с три скока и се издигна над земята.
4
Катари — привърженици на еретическо учение, повлияно от богомилството и други източни ереси, широко разпространено в Западна Европа през XI-XIII век. — Б. пр.