Плъзна се напред във времето. Стипчивият му мирис загъделичка неговите ноздри. Полетя и скоро вече се носеше над Ламанша. Зави на североизток. Свежият попътен ветрец го избута до френския бряг за рекордно време.
Утринта го завари над Швейцария. Щом зърна Алпите, се набра и се издигна по-високо. После се появи и познатият му проход Свети Бернар. И скоро вече се рееше над Северна Италия. Въздухът забележимо се бе затоплил дори и на онази височина, на която летеше.
Италия! Обичаше я Аззи тая страна. А Ренесансът, в който току-що беше пристигнал, му беше любимото време. Той се смяташе за ренесансов демон, един вид. Понесе се над лозята и изораните ниви, над хълмчетата и сияйните реки.
Зави на изток и нагласи крилете си според по-тежкия въздух, надигащ се от земята и морето. Сякаш бе навлязъл в обширно сивкавозелено мочурище, проснало се под него, чийто край опираше до Адриатика. И най-сетне стигна покрайнините на Венеция.
Последните жълтеещи лъчи на залязващото слънце огряваха благородния старинен град и проблясваха по водите на каналите. В прииждащия вечерен мрак той едва различи гондолите, сновящи напред-назад по Канале Гранде. Отзад на всяка стърчеше прът със закачен фенер.
ГЛАВА 4
В Йорк старата Мег, прислужницата, чистеше кръчмата, когато Питър Уестфал пристигна за сутрешната си халба бира.
— Г’син Питър — подхвана Мег, — нещо да сте си изгубили снощи? Намерих ей туй, дето седехте снощи с господата.
Тя му подаде малка торбичка — беше или от сърнешка кожа, или от много фин велур.
— О, да. — Уестфал поровичка из кесията си и измъкна петаче. — Вземи, пийни една бира, задето си се притеснила.
Търговецът се върна в къщата си на улица Скапана и се качи в личната си стая на горния етаж. Тя беше просторна, с полегати прозорци-капандури, а мебелировката й се състоеше от три солидни дъбови маси. По масите Уестфал беше наредил какви ли не оръдия на алхимическия занаят. По онова време алхимията и магията вървяха в комплект и бяха достъпни за мнозина.
Придърпа един стол и седна. Разбърза сребърната нишка, стегната около гърлото на торбичката, бръкна с два пръста вътре и внимателно измъкна гладкия жълт камък, който напипа там. Върху него бе гравиран знак, който би могъл да бъде разпознат като еврейската буква алеф.
Уестфал разбра, че това ще да е талисман за заклинания — предмет, който му даваше власт! Такива неща притежаваха най-големите магьосници. С него той можеше да призовава всякакви тъмни сили и да ги командва, можеше да извика из бездната един или няколко духове — зависи как бе настроен талисманът. Уестфал винаги си бе мечтал за талисман, защото без него магиите му нещо хич ги нямаше. Подозираше, че го е изтървал онзи младок със странното излъчване, с когото разговаря снощи след представлението.
Това го накара да се позамисли за момент, в края на краищата талисманът не беше негов. Току-виж собственикът се върнал — нещо толкова ценно и необикновено си го заслужаваше, в такъв случай Уестфал, разбира се, веднага щеше да му го даде.
Тръгна да слага талисмана обратно в меката кесийка, но пак се спря. Едва ли щеше да навреди, ако си поиграеше с него, докато се върне собственикът му. Той със сигурност не би възразил.
Сам — самичък в горната стая, Уестфал се обърна към талисмана:
— Е добре, хайде сега на работа. Не знам какви магически заклинания трябва да ти пея, но щом си истински вълшебен предмет, ще ти е достатъчно и само да си кажа какво искам. Я ми докарай тука някой дух да му поискам това-онова. И по-живо.
Под погледа му малкото камъче като че изпъшка и въздъхна тежко. Черният знак смени цвета си — първо стана златен, а после се наля в тъмночервено. Захвана да трепери, сякаш вътре в него се криеше малък, но могъщ демон. Взе тънко да жужи.
Светлината в стаята помръкна, сякаш талисманът крадеше сила от слънцето. От пода се надигна прашна вихрушка и се завъртя обратно на часовниковата стрелка. Във въздуха отчетливо заехтяха плътни звуци — все едно мучеше някакво говедо с невъзможни размери. Облак зелен дим изпълни стаята. Уестфал се закашля. Когато най-накрая успя да си поеме дъх, димът тъкмо се разсейваше. Пред очите му изникна млада жена с бляскава черна коса и наперена, ала красива физиономия. Беше облечена в дълга клоширана пола с много плисета и червена копринена блуза със златовезани дракони по нея. Носеше обувки с висок ток и няколко подбрани с вкус бижута. Точно в момента беше страшно ядосана.