ГЛАВА 5
— Добро куче, добро куче. Сега иди в ъгъла и легни — потупа го Уестфал.
Староанглийската овчарка, все още почти кутре, го изгледа и излая.
— Не е много добре обучено — намръщи се търговецът.
— Ей, нищо не си споменавал за това, обучено ли го искаш или не! — запротестира Хермес. — Родословието му е цели два лакътя дълго!
— Хубаво куче е — призна Уестфал. — Пък и златото го бива — погледна той надолу. До краката му лежеше издуто кожено чувалче, натъпкано догоре с монети.
— Радвам се, че си доволен — рече Хермес. — Сега, ако наредиш на оня амулет да ме освободи и му кажеш, че вече не съм ти подвластен, всеки ще може да си гледа работата.
— Я не бързай толкоз! — скастри го Уестфал. — Имам още желания и ще те накарам да ми ги изпълниш.
— Ама аз си имам работа! — измрънка Хермес.
— Потърпи, потърпи. Още за малко ми трябваш, драги ми Трисмегист и ако ме слушаш, накрая току-виж ми хрумнало, че не би било лошо да те пусна.
— Не е честно! — жално проточи Хермес. — Хайде, да ти изпълня някое и друго желание от уважение към талисмана, мътните го взели, това както и да е. Само че ти злоупотребяваш с положението!
— Магията служи, за да злоупотребяваш с хората чрез нея — изрече Уестфал с назидателен тон.
— Не си насилвай късмета — обади се Хермес. — Представа си нямаш с какво си играеш.
— Айде стига сме си приказвали — сряза го Уестфал. — Слушай сега внимателно, Хермес. Преди да призова тебе, талисманът ми доведе другиго. Една жена. Много красива жена. Сещаш ли се за кого ти говоря?
Хермес Трисмегист затвори очи и се съсредоточи. После ги отвори.
— Чувството ми за свръхсетивно познание долавя, че си призовал един ангел Господен, бивша вещица, на име Илит.
— Откъде го разбра?
— Свръхсетивното зрение си ми е присъщо — обясни Хермес. — Ако ме пуснеш, ще те науча и тебе.
— Зарежи я тая. Онова, което искам, е да доведеш онази дама — Илит ли се казваше? Искам да ми я докараш.
— Съмнявам се, че ще поиска да дойде. — Хермес изгледа Уестфал с любопитство. Изобщо не бе предвидил такъв обрат.
— Хич не ми пука иска ли, не ще ли. Още щом я погледнах, тя разпали въображението ми. Аз я желая.
— Илит направо страхотно ще си падне — измърмори Хермес под носа си. Познаваше й характерчето. Илит се бе борила за равноправието на женските духове в Космоса много преди на Земята въобще да се сетят за нещо подобно.
— Ще й се наложи да свикне с мен — рече Уестфал. — Смятам да притежавам тази жена по всеки начин, по който мъж може да притежава жена.
— Не съм в състояние да я накарам да се съгласи с подобно нещо. Възможностите ми си имат граници. Нямам никакво влияние над женската душа.
— Че ти няма да я караш с нищо да се съгласява. Това е моя работа. Просто трябва да я поставиш в моя власт.
Хермес се позамисли.
— Уестфал, искам да бъда откровен с теб. Притежанието на магическа сила май ти е поразмътило акъла. Тая работа, дето сия наумил с Илит, хич не е хубава. Забъркваш се в нещо, дето въобще не ти трябва да припарваш до него.
— Млък! Ще правиш каквото ти казвам! Очите му блестяха трескаво.
— Е, твоята да бъде. — И Хермес се измъкна, като се чудеше на безпогрешния начин, по който хората си навличат бели на главата, в ума му взе да просветва план, който би донесъл облага и на самия него, и на останалите олимпийци. Сега те бяха наблъскани в един от недействителните светове, наречен Следсияние. Но първо трябваше да закара Илит на Уестфал, а това май щеше да се окаже не чак дотам лесно.
ГЛАВА 6
Хермес реши да отиде на едно от любимите си места — старо светилище на остров Делос в Егея, построено в негова чест преди хиляди години. Приседна, взря се в тъмното като вино море и взе да обмисля положението.
Макар Хермес да бе сред първите дванайсет олимпийци, когато, скоро след смъртта на Александър Велики и раждането на суеверния рационализъм във Византия, цялата гръцка работа се разсъхна, него не го сполетя участта на останалите богове. Тия последните не можаха да си намерят място в новия свят, възникнал с елинистичната епоха. А щом се появи и новата религия, изгубиха всякакви шансове. Вярващите ги зарязаха до един; обявиха ги за несъществуващи и най-накрая ги принудиха да водят жалкото съществуване на сенки в царството, наречено Следсияние. Следсияние си беше мрачно място, почти като древногръцкия подземен свят. Хермес се радваше, че не му се наложи да живее там.
Тогава успя да прескочи трапа, защото открай време си имаше вземане-даване с магиите. Още от зората на съществуването той най-дейно участваше в призоваването на отвъдни сили. Бе възникнала цяла система от знания, за която се смяташе, че се дължи на неговото вдъхновение. „Корпус Херметикум“, приписван на Корнелий Агрипа, и много други произведения се бяха превърнали в душата на ренесансовата магия. А Хермес бе нейният бог покровител.