— Виж какво — прекъсна го Аззи, — работата е спешна. Просто му съобщи за мен. Ще ти е благодарен.
Като си мърмореше под нос, св. Захарий се приближи до една златна тръба, която се виеше надолу по бронзовата врата. Каза в нея няколко думи и зачака, като си тананикаше. След малко отсреща се обадиха.
— Сигурен ли сте? Ама то така не е много редно… Да… Да, разбира се, господине. Влизайте — измърмори Захарий и отвори малка дървена врата в основата на голямата бронзова порта.
Аззи влезе и премина през райската зелена ливада с пръснатите по нея сгради. Скоро стигна до сградата с канцеларии в Западен Рай. Михаил го чакаше на стълбите.
Въведе го в канцеларията си и му сипа чаша вино. В Рая правеха най-доброто вино — ала трябва ли ти добро уиски, налага се да прескочиш до Ада. Побъбриха си. После Михаил попита Аззи за какво е дошъл.
— Предлагам ти сделка — рече Аззи.
— Сделка ли? Каква сделка?
— Разбра ли, че Ананке ми заповяда да прекратя пиесата? Моята неморална драма?
Михаил го погледна и се ухили.
— А, сетила се е най-после! Добрата стара Ананке!
— Така ли мислиш? — студено рече Аззи.
— Да, наистина — отвърна Михаил. — Макар и да се предполага, че тя е над Доброто и над Злото и че и двете са й безразлични, много се радвам да науча, че знае от коя страна на филията трябва да й е намазан моралът.
— Предлагам ти сделка — повтори Аззи.
— Искаш да ти помогна да се противопоставиш на Ананке?
— Точно така.
— Направо ме слиса. Че защо да сключвам сделка с тебе? Ананке ти е наредила да престанеш с тая своя неморална пиеса — е, на мене точно така ми харесва!
— Дали онова, което чувам, е гласът на засегнатия личен интерес?
Михаил се усмихна.
— О, може би. Малко. Наистина доста се дразня от тия твои изпълнения. Ала решението ми да спра пиесата ти не е на лична основа. Мое задължение е да спра тая вредна пиеса, която искаше да поставиш. Толкова е просто.
— Това може да ти се стори забавно — каза Аззи, — ама работата е много по-сериозна, отколкото си мислиш.
— За кого?
— Ами за тебе, разбира се.
— Е как така? Ананке е направила точно онова, което ние искаме!
— Да, ама точно това, че изобщо е направила нещо, е лошата новина.
Михаил подскочи на стола си.
— Откъде го разбра?
— Откога Ананке се интересува от ежедневните дребни начинанийца в нашата борба — между тебе и мене, между Мрака и Светлината?
— Това е първият случай на нейна пряка намеса, за който се сещам — призна си Михаил. — За какво намекваш?
— Приемаш ли Ананке за свой съдник? — настоя Аззи.
— Разбира се, че не! Тя няма нищо общо с решенията кое е Добро, кое е Зло. Нейната работа в управлението на Космоса е да създава образци, не правила.
— Да, ама ето ти на, почнала е да създава точно правила. Забрани ми да си поставям пиесата.
Михаил се усмихна.
— Не мога да го приема сериозно!
— Щеше да го приемеш, ако бяха спрели твоя пиеса. Усмивката на Михаил замръзна.
— Ама тя не спира моя пиеса.
— Е, този път не. Но ако приемеш като прецедент това, че Ананке може да определя правилата за Злото, ако вземе, че започне да определя правила и за Доброто, как ще го оспориш?
Михаил се намуси. Изправи се и взе да кръстосва стаята с бързи крачки. Най-накрая спря и се обърна към Аззи.
— Прав си. Това, че ти е спряла пиесата — макар и толкоз благодатно за нас, твоите противници, — въпреки всичко си е престъпване на правилата, които управляват всички нас. Как смее?!
Точно в този момент камбанката на вратата дрънна. Михаил направи нетърпелив жест и тя се отвори.
— Бабриел! Чудесно! Тъкмо щях да пращам да те викат!
— Нося ви вест — съобщи Бабриел.
— Ще почака — прекъсна го Михаил. — Току-що разбрах, че Ананке ни е нагазила в периметъра, тъй да се каже. Трябва веднага да говоря с Гавраил и с още двама-трима.
— Да, господине. И те искат да говорят с вас.
— Така ли?
— Точно затова ви викат, господине.
— Те ли ме викат? Ама какво искат?
— Не ми казаха, господине.
— Изчакайте ме тук.
— Аз ли, господине?
— И двамата! — И Михаил се втурна навън.
Скоро Михаил се върна. Изглеждаше потиснат и не смееше да погледне Аззи в очите.
— Боя се, че няма да ми се позволи да се намесвам в тая работа с Ананке.
— Ами онова, което ти изтъкнах? За потенциалната заплаха над собствената ви сила?
— Боя се, че не това е най-важното…
— Ами кое?
— Да се съхрани Космосът — отвърна Михаил. — Космосът бил в опасност — така ми каза Върховният съвет.
— Михаиле, тук става въпрос за свободата — поде Аззи. — Свободата, Доброто и Злото да действат така, както им диктува разумът, над който властват единствено природните закони, а не преценките на Ананке.