— Тъй вярно! — отвърна Аретино. — Ако е възможно да напуснем тоя остров, ще намеря начин. Вие няма ли да ни придружите?
— Имам такова намерение — отвърна Аззи, — ала мога да се забавя по пътя поради обстоятелства, над които нямам власт. Ако това се случи, знаеш си работата, Пиетро. Заведи тези хора на безопасно място!
— Ами вие?
— Ще направя каквото мога, за да остана жив. Ние, демоните, сме изключителни майстори, що се отнася до това, да си гледаме собствения интерес.
И Аззи, Аретино и групичката пилигрими поеха в бурната нощ, онази нощ, в която обречеността се стовари над Венеция.
ГЛАВА 5
Те излязоха от странноприемницата и се впуснаха навън, в бурята. Улиците бяха изпълнени с хора, които се опитваха да избягат от града. Водата стигаше вече до кръста и още се надигаше. Аретино беше взел със себе си сума ти пари, за да подкупи лодкарите, ала лодкари нямаше. Бяха изоставили всички пристанища по Канале Гранде още преди часове.
— Не знам какво да правя — призна Аретино на Аззи. — Май всички лодки до една в тоя град са или потопени, или вече наети.
— Останал ни е още един начин да ги измъкнем — отвърна му Аззи. — Без съмнение той ще предизвика още някоя аномалия, за която пак мен ще набедят, ама все пак дай да опитаме. Трябва да намерим Харон. Лодката му винаги се навърта покрай такива места, дето е пълно с мъртви и умиращи. Той е страхотен познавач на мащабните трагедии.
— Самият Харон? Онзи от гръцките митове? Тук?
— Че къде другаде да е. Кой знае как го направи, ама продължи да прекарва хората през оная река и по време на цялата християнска ера. То и това си е аномалия, ама тоя път няма как мен да изкарат виновен.
— Ама дали ще качи живи хора? Мислех си, че лодката на Харон качва само от ония, другите…
— Доста добре го познавам. Работили сме заедно. Мисля, че ще направи изключение. Случаят е спешен, а пък той обича такива работи.
— Ама къде да го търсим?
Аззи ги поведе точно накъдето трябваше. Аретино поиска да узнае защо толкова са се разбързали да измъкнат пилигримите.
— Ама толкова зле ли е наистина?
— И още как. Крушението на Венеция е само началото — то ще отбележи рухването на Вселената! И в Коперниковата, и в Птолемеевата система положението е доста мъчно и навсякъде изникват признаци на аномален шок. По улиците вече не можеш се размина от какви ли не чудеса. Бизнесът повсеместно е западнал, а дори и любовта е принудена да си кротува.
— Не разбирам — отвърна Аретино. — Каква е тая експлозия на аномалии? Какво ще стане? Как ще ни се разкрие тази катастрофа? По какво ще я познаем?
— Ще я познаеш, дума да няма — отвърна Аззи. — Изведнъж ходът на живота съвсем ще се обърка. Причините и следствията ще изгубят всякаква връзка помежду си. Изводите вече няма послушно да произтичат от своите предпоставки. Както ти казах, реалността ще се раздели на два клона. По единия клон ще продължи историята на Европа и на света, сякаш нашата пиеса никога не е била осъществена, а по другия ще продължи да става това, което става сега. Точно тоя клон, този нещастен клон ще бъде изпратен в Лимбо. И там всичко това ще се повтаря отново и отново до безкрайност, в кръг, по-голям от безкрайността на света. Трябва да измъкнем пилигримите оттук, преди това да се случи.
Да, ама Харон го нямаше никакъв. Аретино и Аззи продължиха да разкарват пилигримите насам и натам в надежда да намерят начин да ги измъкнат. Някои хора вече се опитваха да стигнат континента с плуване и се давеха по пътя — доста от тях, защото други борещи се плувци успяваха да ги натикат под водата.
Няколкото останали гондоли бяха вече претоварени с пътници. Ония, които имаха достатъчно късмет да се качат, бяха наизвадили мечове и заплашваха всеки, който ги доближеше.
Аззи и Аретино обикаляха по тесните криви улички и търсеха Харон. Най-накрая намериха лодката му — безформена и разнебитена, цялата боядисана в унил черен цвят. Аззи доближи парапета с цвят на нагар, стъпи отгоре му с тясното си стъпало и извика:
— Хей, лодкарю!
Длъгнест, кльощав старец с хлътнало чене и неестествено блеснал поглед се подаде от малката кабина, факлите го осветиха.
— Аззи! Ама ти все ще изникнеш на някое странно място!
— Какво търсиш във Венеция, Хароне, толкоз далече от обичайния ти маршрут по Стикс?
— Ние, лодкарите, дето превозваме мъртвите, получихме заповед да предоставим услугите си на това място. Достоверен източник ми съобщи, че тука такова измиране ще падне, каквото никой не е виждал от потъването на Атлантида насам.