Пък се оказа полезен за човечеството и в други отношения. Биваше го да основава разни неща, пък и открай време го свързваха с медицината заради жезъла, който често мъкнеше със себе си — спомен от египетския му период, когато се подвизаваше като Тот.
Беше, общо взето, дружелюбен бог, много по-достъпен от останалите. От години вече редовно дискутираше разни неща с магьосници човеци, които до един се отнасяха към него с уважение. Но сега за първи път някой го бе призовал пряко волята му и го бе накарал да му се подчини, без значение дали иска, или не. Хич не му хареса. Проблемът беше, че изобщо не знаеше как да се оправя в подобни положения.
Та такива тежки мисли го бяха налегнали, докато седеше под стария дъб и гледаше морето. Изведнъж дочу мек шепот. Вслуша се по-внимателно. Някакъв глас му говореше:
— Какъв ти е проблемът, момчето ми?
— Зевсе, ти ли си?
— Аз съм — изшумоля Зевс. — Тоест само призрачната ми същност. Истинският аз съм си в Следсияние, където ни заточиха всичките. Без тебе, разбира се.
— Не е моя вината, че ме оставиха при тях като Хермес Трисмегист — оправда се Хермес.
— Никой не те обвинява, сине. Просто констатирам.
— Не разбирам как въобще може да си тук — учуди се Хермес. — Ако ще и като призрачна същност.
— По особено благоволение. Мога да изявявам същността си там, където цъфти дъб, и туй хич не е лошо, като се имат предвид сегашните обстоятелства и широкото географско разпространение на дъба. Май нещо те човърка. Какво има, Хермес? Хайде, довери се на стария си татко.
Хермес се поколеба. Нямаше доверие на Зевс. Никой от олимпийците му нямаше доверие. Помнеха какво стори на баща си Кронос — кастрира горкия дърт пръч и разхвърля зарзаватите му из морето. Знаеха, че Зевс се страхува да не би да го сполети същата съдба, и все гледаха да го уверят, че никой не му мисли нищо подобно. Дори и мисълта за това го правеше докачлив и ако бе непостоянен и коварен, то беше само защото това бе най-безопасният начин да опази оная си работа здрава и читава. Хермес знаеше всичко това, но знаеше и че си струва да си поприказваш със Зевс.
— Татко Зевс, аз съм във властта на смъртен.
— Така ли?! Че как стана тая работа?
— Помниш ли ги онези печати, дето цар Соломон впрегна с тях някои от нашите? Ами някои от тях още са в употреба. — И Хермес му разказа цялата история. — И сега какво да правя? — завърши той.
Зевс прошумоля в листата:
— Тоя човек бая те е омотал. Карай нататък, но внимавай какво става. Веднага щом се появи някаква възможност, действай рязко и незабавно.
— Това го знам — прекъсна го Хермес. — Какво си ми заобяснявал очебийни неща?
— Защото познавам угризенията ти, синко. Хвана се ти с тия нови хора с техните объркани представи за старите богове. Прилъгаха те с големите си приказки. Мислиш си, че е голяма философия тая тяхна магия. Чуй сега какво ще ти кажа. Цялата тая работа, магията, де, е въпрос на власт. Толкоз. А пък властта се състои от девет десети мошеничество.
— Добре де, хайде стига — измърмори Хермес. — Та какви да ги върша, че да успея да хвана онази вещица за Уестфал?
— Това да ти е проблемът. Иди при сестра си Афродита и й поискай за малко кутията на Пандора. Напоследък си държи бижутата в нея. Страхотен капан за души е.
— Вярно бе, капан за души! И какво да правя с него?
— Е, нали ти си великият магьосник. Сети се сам!
Малко по-късно Хермес се появи в гробището на Йорк, предрешен като ексцентричен стар джентълмен. Носеше под мишница пакет, увит в амбалажна хартия и вързан с канап. Приближи Илит и рече с преправен глас:
— Госпожица Илит? Един ваш приятел ме помоли да ви предам това.
— Аззи ми е изпратил подарък? Колко мило!
Тя махна хартията и без да се замисли, отвори кутията. На капака имаше огледало, искрящо, омайно, шарено огледало — тя си спомни, бе виждала такива във Вавилон и в Египет — вълшебно огледало, капан за души, мама му стара, някой й беше пробутал тоя изтъркан номер! Тя бързо извърна очи, но беше твърде късно. Точно в този миг душата й излетя през устата като мъничка прозрачна пеперудка. Огледалото я улови и я придърпа. Тялото на Илит мигом се строполи. Хермес успя да я подхване и нежно я положи на земята. После затвори капака на кутията с решителен трясък. Овърза здраво кутията със златоткана нишка, а сетне хвана за петаче двама работници, които тъкмо обядваха, да пренесат тялото през града до дома на Уестфал. „Ей, я по-внимателно! Да не я повредите, ей!“ Двамцата май леко се шашардисаха. Хич не бяха сигурни, че вършат нещо редно, но Хермес им обясни, че е лекар, който може да съживи нещастната дама, очевидно претърпяла шок вследствие на зловредни зодиакални влияния. При едно толкова благовидно и научно обяснение и двамата престанаха да задават повече въпроси, в края на краищата просто следваха нарежданията на доктора.