Има също неколцина страшно наплашени привърженици на общоприетия или на класическия детективски роман, които смятат, че ако в книгата няма прецизно поставена загадка и наредени около нея улики със спретнати етикетчета по тях, това не е никакъв детективски роман. Такива хора ще изтъкнат например, че когато четат „Малтийският сокол“, никой не се интересува кой е убил Арчър, съдружника на Спейд (това е единствената истинска загадка в книгата), защото читателят е принуден да мисли за нещо друго. Но в „Стъкленият ключ“ на читателя непрекъснато се напомня въпросът кой е убил Тейлър Хенри, като се получава абсолютно същия ефект — динамика, интрига, игра на въпроси и отговори и постепенното очертаване на действащите лица, т.е. всичко, което трябва да намери място по право в един детективски роман. Всичко останало е игра с клечки в салона.
Но всичко това (Хамет включително) за мен не е съвсем достатъчно. Реалистът в детективския жанр пише за един свят, където гангстери могат да властват над цели народи и владеят едва ли не цели градове, в който хотели, жилищни блокове и прочути ресторанти са собственост на хора, натрупали парите си от публични домове; където филмовата звезда може да бъде шпионка на някоя мафиотска банда, а симпатичният мъж в салона е шефът на лотарийния рекет; свят, в който съдията, чието мазе е пълно с контрабанден алкохол, може да прати в затвора човек, който е носил в джоба си половинлитрова бутилка; където кметът на вашия град може да си е затворил очите за някое убийство, ако това носи пари; където никой не може да се разхожда безопасно по тъмната улица, защото само говорим за ред и законност, но се въздържаме да ги приведем на практика; свят, в който може да сте свидетел на обир посред бял ден и да видите извършителите, но да изчезнете бързо в тълпата, без да си отваряте устата, защото бандитите може да имат приятели с дълги патлаци или пък полицията може да не хареса вашите показания; във всеки случай защитата в лицето на мошеника адвокат ще получи възможност да ви ругае и клевети в съда пред слабоумните съдебни заседатели, а съдията, получил поста си по политическа линия, ще се намесва съвсем формално.
Този свят съвсем не благоухае, но това е светът, в който живеете, и някои писатели с издържливи глави и невъзмутимо непредубедени могат да извлекат от него много интересни, дори забавни мотиви. Не е странно, че човек може да бъде убит, но понякога е странно за колко малко могат да го убият, а и това, че неговата смърт може да бъде щемпел на онова, което наричаме цивилизация. Всичко това все още не изчерпва въпросът за мен.
Във всичко, което може да бъде наречено изкуство, има отсянка на избавление. Това може да бъде чиста трагедия, ако е тежка трагедия, може да бъде състрадание и ирония, може да бъде и дрезгавия смях на силния човек. Но по тези гадни улици трябва да крачи мъж, който не е подъл и не е опетнен, когото не го е страх. Такъв мъж трябва да бъде детективът в този литературен жанр. Той е героят, той е всичко. Той трябва да притежава всички човешки качества, да бъде хем обикновен, хем необикновен човек. Той трябва да бъде, акоизползвам една доста банална фраза, човек на честта — инстинктивно, неминуемо, без да мисли за това и, естествено, без да го казва. Той трябва да бъде най-добрият в своя свят и достатъчно добър за всеки друг свят. Не ме интересува много личният му живот; той не е нито евнух, нито сатир. Според мен той би могъл да прелъсти графиня, но съм съвсем сигурен, че няма да озлочести една девственица; ако той е човек на честта в едно отношение, това важи за всички други неща.
Той е сравнително беден, иначе защо изобщо да става детектив. Той е обикновен човек, за да може да общува с обикновените хора. Той има усет за човешкия характер, иначе няма да го бъде в професията му. Той не взима от никого пари по нечестен начин и не търпи безочливост от никого, отговаря незабавно и хладнокръвно. Той е самотен човек с чувство за собствено достойнство и очаква да зачитате гордостта му, иначе тежко ви, че изобщо сте го срещнали. Той говори така, както всички на неговата възраст, т.е. с груб хумор, ярък усет към гротеската, отвращение към измамата и презрение към дребнавостта.