Евтимий Търновски
Пространно житие на Иларион Мъгленски
Житие и живот на нашия преподобен отец Иларион, Мъгленски епископ, а заедно с това и как беше пренесен в преславния (наш) град Търнов, написано от (кир) Евтимий, Търновски патриарх
Сладък е настоящият живот, но безсмъртието е по-сладко от всякаква сладост и само то знае как да усъвършенствува по някакъв удивителен начин човечеството, да го прави свое и да го отпраща към бъдещето. Защото ни очаква друг живот, до който не се докосва разрухата. И ако в настоящото запазим душевната красота, за нас тези телесни неща ще бъдат възнаградени по по-добър начин и сякаш младост ще се насочват винаги към бъдещето.
И ако бихме имали небесен език, бихме описали с достолепие онези бъднини с цялата им наслада, многоуслаждаща и изливана върху житейските неща. Понеже не получихме тази благодат, говорим за онова, което телесното съзнание умее да съзерцава. Защото е невъзможно за тленното съзнание да списва лесно нетленните, неизразимите, само чрез вяра приетите неща. Само Иларион, който единствен с душа и чувство обилно им се наслаждава, може да разкаже за тях. Като призоваваме днес неговата благодат, макар и несъвършено, но според възможностите си ще споделим неговите деяния и живот.
Но както е невъзможно да се изброят дъждовните капки, така и неговите деяния и подвизи! Намерили някъде малко от разпиляното, ние се опитваме да го оповестим. Вярвам, че сладостно ще приеме като чедолюбив баща нашата младенческа словесна немощ. Ако и да оставаме понякога далече от достойното, блажената, изпълнена с всякаква сладост душа, ще ни прости като на любими за бащата деца! Не ще ни укори за усърдието и помощ ще даде, и ще ни съдействува, и ще ни ръководи към истинния разказ. Знае, прочее, знае той да се радва и допринася за полза на ближните.
Родителите на блажения бяха сред твърде видните хора. Боголюбезни като никой друг, те живееха според всички божии заповеди, отдаваха се на молитва ден и нощ. Бяха бездетни и горещо се стремяха да имат рожба.
Майка му, бидейки „безплодна като Ана, Самуиловата майка“ непрестанно се молеше безмълвно. И като видя, че напредва във възрастта, повери себе си на божията майка, често притичваше в нейния храм и чести стенания и топли сълзи отронваше с такива думи: „Не пренебрегвай, владичице, своята рабиня, не ме оставяй единствено аз да бъда бездетна сред моя род. Понеже печал ме разкъсва силно и не мога да търпя поруганието на бездетството. Затова прибягнах към тебе, която единствено можеш да разкъсаш оковите на моето безплодие.“
Като се молеше с такива и подобни думи ежечасно, една нощ насън й се яви Богородица и я побутна с крак: „Стани — рече, — жено, ще имаш желаното от тебе и повече не ме безпокой!“
Чула тези неща, тя цялата се изпълни с радост, особено пък след като чу: „Ще родиш син и той ще възвърне мнозина от дълбоки съблазни към светото благоразумие.“ Благообнадеждена от всичко това, тя се веселеше заради сладостните надежди.
Не след много време, като зачена, роди блажения Иларион. Когато той навърши 3 години — о, чудо! — изпя, произнасяйки младенчески, оная ангелска песен, която се пее във висините: „Свят, свят, свят е единствен Бог!“ Когато майка му чу това, изпълваше се едновременно с радост и недоумение и се чудеше на изреченото от него.
Когато поотрасна, дадоха го да се учи на свещените писания. Щом навърши 18 години, остави родителите си и света и се посвети на монашески живот. Отиде в един от тамошните манастири, в името на Бога преклони глава пред игумена и подстригал косите си, облече се в ангелски образ. И беше като плодовита маслина в божия дом, като втори Исак, във всичко покоряващ се на своя Отец, и напълно пречупи волята си. Изпълняваше с усърдие различно служение и толкова просия с добродетел, че всички братя непрекъснато го споменаваха и с добродетелите му се красеха.
Когато неговият духовен отец видя това, всекидневно се изпълваше с радост. Защото го прозря с духовен взор, разбра благодатта, която ще му се даде от Бога, и се молеше той да остане несъблазнен.
След много години духовният отец, като предусети своята кончина, нареди да повикат всички ръководени от него братя и след дълги наставления връчи настоятелството на Иларион. И като поживя малко, предаде Богу дух.
Станал наследник на игуменското настоятелство, на благодатта и молитвата, Иларион пазеше повереното му от Бога стадо, смирявайки себе си сред всички братя. И като беше постоянно сред тях, измъчваше се чрез пост, бдение и всенощни молитви, всяка нощ изливаше потоци от сълзи и по всичко подражаваше на великия общежител Теодосий.
Когато веднъж настъпи голям глад и братята се затрудниха поради оскъдицата на храна и много бедствуваха, блаженият Иларион се отдаде на молитва и със сълзи призоваваше божието човеколюбие. И, о чудо! Житницата веднага се изпълни с храна и прогони падналия върху братята облак на скръбта. Бог, близък до боящите се от него, чу тяхната молитва. И много други достойни за слушане дела сътвори, за които ако „подробно започнем да разказваме, ще се получи твърде дълго“ слово.