Но, о, утвърждение на архиереите! Иларионе, сладко мое естество и име! Понеже имаш дръзновение към Бога, погледни към нас свише, защото сега, след като си разрушил огледалото и загадката, виждаш ясно Светата Троица! Запази стадото ни невредимо от всички дяволски козни, огради ни с благодатта, дадена ти от пастироначалника, от Спасителя Христос. С бича на мъдрите си думи разгони вълците на безчестието, с вятъра на твоята благодат разпилей дяволските клевети като плява, наставлявай ни в църковното послушание, съчувствувай на кашите беди.
Знаеш колко е тежко бремето на настоятелството! Познаваш грижата на архиерейството! Знаеш добре да ни направляваш и наставляваш, ако поискаш, и да ни насочваш към пристанището на божиите желания!
Ти имаш опит във всичко това, всички тежести заради Христовата църква си поел!
Еретическите въстания си усмирил, противящите се на благочестието на догматите чрез духовно изкуство към благочестие си възвърнал!
На Христос, нашия Бог, църкви си въздигнал!
Прелъстените си изправил, бесните си изцелил, сплетните на ересите си разрушил!
С добър подвиг си се подвизал, живота си завършил, вярата си запазил!
Затова, макар и мъртъв, като жив след смъртта си живееш и ковчегът на твоите мощи излива непресъхващи струи на различни изцеления. Не само това, но и нашия престол украсяваш, а многото ти подвизи ни поощряват към ревност!
Ти прочее не само отчасти си се подвизавал, но даже и до кръв и си се представил като безкръвен мъченик. Затова днес се съвъдворяваш с ангелските ликове, наслаждаваш се без насита на онези неща, които окото не вижда и ухото не чува и до сърцето човешко не се докосват, заради Христос, нашия Бог. Нему слава и власт с Отца и Светия дух, и винаги, и във веки веков. Амин!