Така той се показа втори Йосиф житодавец за своите ученици; те придобиха преголяма преданост и вяра в него. И броят на учениците му се множеше. Всички хора от околността се стичаха при него и черпеха благослов. Други пък приемаха монашески образ. И Бог се величаеше чрез него, а когато слухът за него се разнесе навсякъде, нямаше място, където името му да не се споменава. Но Иларион не изпитваше наслада от това, а повече се обгърна с Христово смирение. „Не нам, Господи — говореше той, — не нам, а на твоето име дай слава!“
Той живя така много години, управлявайки добре иноческото множество. Но Господ не изтърпя светлината му да се скрие под крина и той да направлява само монашеския устав, а [поиска] да освети със своята светлина осиротялото стадо и да украси архиерейския престол. Света Богородица се яви на тогавашния български архиепископ на име Евстатий в град Охрид и му прорече: „Не отлагай, архиепископе, а сложи светилото върху свещника. Казвам — вземи Иларион, настоятеля на манастира, и го постави за пастир на мъгленци. Защото ще отвърне мнозина от съблазънта и ще ги насочи към светлината на благоразумието.“
Когато божият архиерей чу това, тутакси се разбуди, разбра силата на видението и се готвеше да изпълни заповяданото.
През тази нощ и на блажения Иларион се яви някакво видение и му предсказа така:
„Ето днес започвам да те въздигам сред синовете израилеви. Аз, Господ-Бог, те призовах чрез правдата и ще държа ръката ти, и ще те укрепя. И те дадох като завет на рода, като светлина на народите, за да отвориш очите на слепите, да изведеш от окови окованите и от дома на тъмницата — седящите в тъмнина.“
Като се събуди и като проумя силата на видението, разбра, че възвестеното е от Бога. Скърбеше поради разлъката с братята, но и се покоряваше на божествената повеля.
Като измина известно време, беше ръкоположен за епископ на Мъглен от горепоменатия български архиепископ. Като дойде в своя град и като влезе в съборната църква, целуна усърдно божествените икони и се помоли искрено за стадото; благослови паството и техните сърца се изпълниха с веселие. Поучи ги да се придържат прилежно към истинската вяра, да изпълняват господните заповеди и да следват православните постановления, да избягват от нечестивите ереси и тяхното пустословие според казаното: „Аз ли не възненавидях ненавиждащите тебе, Господи!“ Да се стичат към съборните църкви и да странят от всеки човек, живеещ безчинно. Да вярват в Отца и Сина и Светия Дух, в неразделната Троица; и още — в Христовото въчеловечение и в животворящото кръстно дърво, което е непобедимо оръжие над невидимите врагове. Да почитат мощите на светците, близките на Бога угодници, а също и всички църковни предания. Да проклинат всички еретици, казвам: Арии, Евномий, Савелий, Македоний, Аполинарий, Ориген и техните писания, Теодор Мопсуетски и Несторий, неговия ученик, Диоскор, Севир и Евтихий и подобните на тях, а още Манент и Павел Самосатски, и от цялата си душа да се гнусят от тях и от тяхното учение.
Тези и много други неща изрече, каза „Мир вам“ на стадото и ги пусна да си вървят. Като чуха това, вярващите се радваха и възвестяваха голямата си благодат на Бога, дал им такъв пастир и учител.
Еретиците пък се разпалваха от завист и гняв.
А сам блаженият се стараеше да умножи поверения му талант.
Не след дълго, докато учеше и направляваше вярващите люде, светецът узна, че по-голямата част от тях изповядват манахейска и арменска, а също и богомилска ерес. Те правеха козни и интриги срещу него и се стараеха да прострелят в мрака праведните по сърце. Развращаваха православното стадо и го разпиляваха като някакви диви зверове. Той виждаше как те се множаха всеки ден, разяждаше се от люта печал и отправяше от сърце усърдни молби към всесилния Бог да затвори устата, които нямаха затваряне. И произнасяше чести поучения към своите хора, учеше ги и ги утвърждаваше да се придържат към правата вяра.
Споменатите еретици, като слушаха често думите му, разпалваха сърцата си и сякаш диви зверове, скърцаха със зъби срещу него, пакостяха му и с любопрение и пререкания спореха с него.
Но Иларион, добрият пастир на словесните Христови овце, направил всевишния свое прибежище, разкъсваше лесно, като паяжинни нишки, всички техни козни и пустословия. И резултатът радваше правоверните.