Веднъж скверните поборници на манихейската ерес кротко дойдоха при него като вълци, облечени в овча кожа, изкушавайки го като фарисеите Господа. Искаха да го уловят с думи, но неправдата излъга сама себе си и те потънаха в мрежите, що криеха. И лъжата беше изобличена от истината. Питаха го, като казваха: „Защо вие не се покорявате и прякословите на истината, че ние наричаме благия Бог създател на небето, а земята и другото, което е на нея, смятаме за творение на лукавия?“
На това божественият Иларион отговори:
Послушайте какво казва Христос в евангелието: „Моето учение не е мое, а на Отца, който ме е пратил.“ И аз прочее ще говоря не от себе си, а от Христовото евангелие и от Апостола, които считате за свое доказателство. Затова, ако искате да ме слушате, отхвърлете всяка гордост.
Как, прочее, вие наричате благия Бог създател само на небето, а за земята и за всичко, което е на нея, определяте друг творец? Някои от вас и самото това небе, и което е в него — всичко наричат дяволски творения.
Ако небето според вашите думи е дело на лукавия, как благият Бог пребивава на небеса, сътворени от лукавия? Как нашият спасител ни научи и ни предаде да се молим с онази чудна и страшна молитва, която казва: „Отче наш, който си на небесата… да бъде волята ти както на небето, така и на земята.“
И още: „Ако прощавате на хората техните грехове, ще ви прости и на вас вашият небесен Отец.“ И пак: „Който върши волята на моя Отец, който е на небесата, той ми е брат и сестра, и баща.“ Кой какво ще рече, щом спасителят проповядва за небесния Отец, който е на небесата? Какво по-ясно от тази дума, казваща: „Изповядвам ти се, Отче, господарю на небето и на земята.“ И не само тук открито говори, че Господ е господар както на небето, така и на земята. Виждате ли, като смятате да се защищавате с евангелски думи, с тях най-вече се проваляте. И пак рече спасителят на Петър: „Ще ти дам ключа от небесното царство“ и прочее. Чуйте и казаното: „И като се кръсти Иисус — излезе от водата и веднага се отвориха небесата.“ Как създаденото от лукавия се отвори, когато се кръсти синът на благия отец? Заради какво се отвориха и как? „Видя духа божи — рече, — слизащ като гълъб.“ Ето в малко думи третото изобличение на безчестието. Как божият дух се преобрази в създание, сътворено от лукавия, и слезе върху Господа?
Вижте и четвъртото изобличение на безчестието. И чу се глас от небето: „Този е моят възлюбен Син, когото благоизволих.“ Кой е този?! Кръщаваният във водата, нему се отвориха небесата, върху него отческият Дух слезе от небесата като гълъб. Ето, действително показахме истината, че Бог е творец на небето, на земята и на всички твари.
А защо пречистата Богородица наричате „Горен Йерусалим“? От кое писание, от кой светец или пророк, или апостол? Кой ви е учител за това безумие, че тласнахте себе си в такава пропаст на злобата? Защото светло и открито говори евангелистът Матей: „А рождението на Иисус Христос стана така: след сгодяването на майка му Мария за Йосиф, преди още те да се бяха събрали, оказа се, че тя е непразна от светия дух“, и прочее. И като проследява подробно неговото рождение, стига чак до влъхвите и казва: „И като влязоха в къщата, видяха младенеца с майка му и паднаха ничком, та му се поклониха.“ Така и Лука най-велегласно повествува, че господното Рождество по плът е от Мария Богородица. Ще намерите и много други свидетелства според Евангелието и Апостола — а тези книги единствено вие приемате и почитате, докато останалите отхвърляте, — че пречистата Богородица Мария роди в плът нашия Господ, Иисус Христос. Заради това в евангелските книги Спасителят много пъти нарича себе си Син человечески. Ето и тук показахме истината, че благовестниците никъде не назоваха света Богородица „Горен Йерусалим“, както вие считате. Откъде пък изнамерихте онова хулно и богоненавистно учение, което и бесовете се ужасяват да изрекат? Защото те нарекоха Христа син Давидов, а вие безсрамно дръзвате да твърдите, че плътта му е донесена от небето. О, крайно безумие! Ако тялото Христово беше небесно, нямаше да бъде изложено на постоянни човешки страдания: глад и жажда, сън и умора, печал и сълзи и колко още такива. Ако беше небесен човек, към чието естество се присъедини словото, не би бил тленен, и смъртен, и земен, защото небесните жители са нетленни и безсмъртни. Защо тогава беше нужно въплъщението да бъде от дева? Не само това, но и след възкресението си спасителят, като уверяваше учениците си, че не е привидение или призрак, а плът и кръв, която взе от нас, рече: „Погледнете ръцете и нозете ми, че съм аз самият. Пипнете ме и вижте, защото духът няма плът и кости, а виждате, аз имам.“ Ако беше привидение, чии ребра Тома докосна?